Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Игрите по комикси преди Batman: Arkham Asylum по презумпция бяха продукти, създадени с едничката цел да бръкнат в джобчето на феновете на оригиналните комикси, без да предложат насреща нужното качество, което да обосновава шестдесетте долара, които обикновено търсят издателите на развлекателен софтуер. След продължението на Arkham Asylum, Arkham City, можем да признаем чистосърдечно, че именно видео игрите са медиата, която може да съживи комикс книжките по възможно най-убедителния начин. Начин, който нагледно демонстрира колко много е израснала като медиа игралната индустрия през последните двадесет години – от пикселизираните спрайтове на Марио и таралежа Соник, до виртуален вариант на Готъм, апотеоз на креативната артистична мисъл.
Дори Батман-ите на Бъртън изглеждат като безцветно произведение, бледо копие на Черния Рицар, създаден от Rocksteady. Казвам последното с подобна увереност, защото веднага след като зърнах финалните надписи на Arkham City си пуснах от фенщина Blu-Ray изданията на първите два Батман-а и визуалните разлики бяха повече от видими, при това не в полза на Бъртъновите класики.
Arkham City, за разлика от Batman: Arkham Asylum е правен с бюджет, изсипан директно от Warner и му личи. Още от началните си надписи продуктът лъха на такъв, правен с основополагащо количество финикийски знаци и направо космически усет към детайла. Batman: Arkham City е като любовно писмо от Rocksteady към почитателите на Батман и създадената от Боб Кейн вселена. Всеки един графичен елемент е изработен с идеята да принадлежи към света на Черния Рицар, всеки един сценарен къс е писан с едничката цел да нагнети комиксовия наратив по възможно най... натрапчивия начин. Прочее, сценарият е дело на Пол Дини – продуцент и сценарист, имал си взимане даване с DC проекти колкото много малко други човешки индивиди, кръстосващи скъпата ни планета.
За разлика от Arkham Asylum, чието действие се развиваше в Готъмската лудница Аркам, Arkham City разтваря дверите на значително по-мащабен терен – лудницата се е превърнала в град, ситуиран в сърцето на Готъм Сити. Град, в чиито територии се подвизава най-голямата измет на Готъм – коварни престъпници, меланхолични убийци, безцеремонни садисти и т.н. От Rocksteady са се погрижили за такъв количествен фен-сървиз, че дори крайните hardcore фенове на Батман ще свършват на равни интервали от броят участващи персонажи и съответната информация за всичко, което се случва, или се е случвало в Готъм.
Що се отнася до геймплейната част, то Arkham City е логичен, силно дообогатен вариант на Arkham Asylum. Трите основни стълба, върху които беше стъпила първата игра, продължават да бъдат основата, върху която се гради грандиозната осанка на Arkham City. А именно, тайното промъкване, лютите битки с бабаити от всякакъв произход и изследване на околната среда.
Разбира се, всеки един от тези елементи е дообогатен значително, като на Rocksteady трябва да им издигнем паметник, поне като този на Съветската армия (в комиксовия му вариант), задето не принуждават играча да събира наново всички налични гаджети от оригиналната игра поради незнайна сценарна причина. Кажи-речи всички ъпгрейди на Батман от първата част са налични от самото начало в Arkham City и играчът на практика единствено допълва богатия арсенал от причудливи оръжия и техники, с които работи Черния Рицар.
Иначе, елегантната бойна система на първия продукт продължава да бъде все така плавно преливаща от една хватка към друга и също толкова ефективна за наблюдаване.
Изключително интелигентно е решен и проблемът със значително по-големия терен за действие – на Батман (слава богу) не му се налага да използва батмобила, за да стигне от точка А до точка Б. Всичко, от което има нужда Човека Прилеп, са няколко полезни технически подобрения, чрез които той може да прелита огромни разстояния, без да се налага да усеща твърда земя под краката си.
Друга геймплейна особеност на Arkham City, отличаваща я от Arkham Asylum, са десетките второстепенни куестове, които нямат нищо общо с централната сюжетна линия, но разказват адски убедителни и не по-малко интересни истории. Именно при тях ще имате честта да срещнете голяма част от класическите Готъмски злодеи. Именно те превръщат новата игра в 100% ААА продукт, който си заслужава всяко пени. С тяхна помощ първото преминаване на кампанията може да достигне доста завидните 30+ часа. За справка, пъзелите на Гатанката в Arkham City са 400, срещу "скромните" 200 в Arkham Asylum.
Допълнителните бонуси обаче не свършат дотук – от Rocksteady са предвидили отварянето на страхотни арт галерии, бонус мисии, разглеждане на 3D моделите в играта и какво ли още не.
Както вече вероятно сте подразбрали, визуалната страна на Batman: Arkham City, предвид ограниченията на вече застаряващия хардуер на PS3 и Xbox 360, е безупречна. Няма да преувелича, ако класирам новата рожба на Rocksteady в Топ 3 на най-красивите заглавия, използващи графичния енджин Unreal 3. Неоновите светлини, водните пръски и отблясъци, ръждивите текстури, моделите на Батман и Жокера никога не са изглеждали толкова добре. Цялото осветление е генерално преработено и въпросното е един от основните виновници Arkham City да изглежда толкова жива игра. Както е модерно напоследък, Batman: Arkham City може да се играе и в 3D. Важното уточнение тук обаче е, че не ви e необходим 3D телевизор за три бона, за да се насладите на стереоскопичната визия. Чрез използваната технология TRIOVIZ (очилата за въпросната могат да се намерят за смешни суми - между 3 и 5 долара) всеки играч може да зърне Батман и приятели в три измерения и на обикновен, 2D HDTV телевизор или монитор.
Нататък, звуковата част е пагубно перфектна – легендите Марк Хамил (Жокера) и Кевин Конрой (Батман) отново правят основополагащи роли, а музикалният фон е поне на нивото на темите, които е писал за филмовите варианти легендарният композитор Дани Елфман.
За финал, Batman: Arkham City е игра, понесла върху плещите си адски трудната задача да съживи комикс книжките по един крайно убедителен начин и в целия този съживителен процес главното действащо лице да сте вие, играещите. От написаното дотук, мисля, е станало ясно, че задачата е изпълнена безупречно. Освен ако не сте някакви крайни хахо-каскадьори, трудно бихте открили по-добър начин да се вживеете истински в ролята на Черния Рицар. Да заживеете в неговата кожа за около тридесет часа и в крайна сметка да излезете от нея без драскотина, нито една счупена кост и по-важното – безкрайно доволни. Само седмица след премиерата си, от Warner обявиха, че са пуснати в продажба близо пет милиона копия от конзолната версия на играта, което почти сигурно означава, че след известно време можем да очакваме и анонс на трета игра от поредицата. Ох, как само го чакаме...
Batman: Arkham City е на българския пазар за PS3 и Xbox 360. PC версията ще направи премиерата си на 18 ноември.
