Четиримата братя Болдуин и ламята Холивуд 0

Киното е много примамлив бизнес. Всеки иска да бъде част от "Подвижните образи" и да се показва на малкия или големия екран. И това не е от днес, а от създаването на кинематографа в края на XIX в. (въпреки че тогава това ново начинание е смятано за панаирджийски занаят) и вероятно ще продължи вечно.

По принцип приемствеността в семействата е нещо съвсем естествено и често се случва. Киното не прави изключение. Но точно както и в другите професии, не винаги всички в семейството са призвани да работят това, което искат и понякога просто избледняват на фона на собствените си братя, майки, бащи или сестри. Типичен пример са братята Болдуин, за които ми се иска да ви разкажа днес.

Те са четирима и си приличат адски много, въпреки че са родени в разстояние на осем години. И до днес продължават да снимат филми, а с годините всеки един от тях е намерил своята ниша, както по отношение на жанра, така и по отношение на групата зрители, които иска да впечатлява.

Най-възрастният от голямата четворка е Алек Болдуин, който обаче и най-успелият. Той се ражда на 3 април 1958 г., а до момента има над 90 заглавия във филмографията си. На новото поколение Алек Болдуин е известен най-вече с ролята си в телевизионния сериал "Рокфелер Плаза 30", но американецът се снима в киното още от средата на 80-те години, а оттогава все пак има филми, в които прави интересни роли. Такива са например "Работещо момиче" (1988), "На лов за Червения октомври" (1990), "Glengarry Glen Ross" (1992) и др. Някъде в средата на 90-те години кариерата на Алек като че ли започна да пропада и много специалисти смятаха, че с него е свършено. Да, но най-големият Болдуин намери решението в телевизията, където сам възроди собствените си успехи. Те бяха забелязани и Алек отново започна да получава роли в заглавия като "От другата страна" (2006), "Добрият пастир" (2006), "Споделен живот" (2009). Именно през 2006 г. Алек започна да се снима в "Рокфелер плаза 30" и разбра, че телевизията все още го обича.

Паралелно с него се развива и вторият по големина брат на голямата фамилия – Даниел Болдуин. Той е само с две години по-малък от Алек, а филмографията му е точно толкова богата на заглавия, колкото и тази на батко му. Но има един много ключов момент, който убягва на статистиците – качеството на филмите. Не че Алек Болдуин е велик актьор, снимал само класики, но брат му Даниел е далеч от славата и успехите, както заради ролите, така и заради изцепките в личния си живот. Той е известен със своята зависимост към болкоуспокояващи, заради които не един или два пъти са спирани снимките за филми, в които участва. Те са по-скоро средно ниво, в сравнение с тези на брат му. И въпреки това, Даниел е единственият от четиримата братя, който не е бил номиниран за анти-наградата "Златна малинка". Ако това се брои за успех, разбира се.

През 1963 г. се ражда третият брат – Уилям Болдуин. Той също става актьор, след като работи какво ли не. Играта му обаче отново не е на нивото, на което му се иска. С годините Уилям е вкаран в коловозите на средняшките филми и до днес си остава там, въпреки немалката бройка от над 40 роли. Четвъртият брат – Стивън Болдуин, който е и най-малък (1966 г.) повтаря "успеха" на Даниел и Уилям и общо взето, като се изключи ролята му в "Обичайните заподозрени" (1995), около него не се случва нищо запомнящо се.

И какво, оказва се, че единствено Алек Болдуин може да се нарече успял актьор. Особено в сравнение с братята си. Даниел, Уилям и Стивън, за съжаление, остават в сянката на батко си, който също преживява спадове в кариерата си, но успява да се вдигне и да продължи. Въпреки това обаче, братята Болдуин си остават разпознаваеми, дори и да се снимат в най-гъстата американска боза, а образът им е да е безобразно клише. И явно това е семейна черта.