Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Ясно е, че сега няма да се заколиш, защото жена ти е преспала с комшията или дъщерята е съгрешила да се натиска с хулигана на училището. Но ти не се и славиш с високата си чест. Виж как хората са умирали, за да защитят името си и името на семейството си.
Снимки от преди повече от 130 години, показват живота на японските самураи. Сред тях можеш да видиш и такива, на които се извършва ритуалното самоубийство – харакири (сепуко). Войните, които са се решавали на тази стъпка са искали да съхранят честа си.
Иначе в речника пише:
Харакири или сепук е японско ритуално самоубийство. "Харакири" е по-популярната дума от разговорния език, "сепуку" – по-типичната за самурайската лексика, но и двете значат едно и също. Смисълът на харакирито е да запази честта на самоубиеца.
Облечен в траурна одежда – бяла на цвят, самураят подготвя своя предсмъртен стих, в който обяснява какво е преживял и за какво съжалява. После разгърдва дрехата си и разкрива корема си. До изпълнителя на сепуку понякога има свидетели и "секундант", кайшакунин, чиято роля е да го обезглави в нужния момент, за да прекрати мъките му. Острието е пречистено с вода и обвито в оризова хартия, тъй като кръвта се смята за нечиста. Смъртникът си прави прободна рана, след което – напречен разрез надясно. Вади острието и, по желание, прави втори разрез, този път надлъжен, надолу. Това е доста мъчителна и бавна смърт, която отнема часове (именно за да се избегне това е необходим секундантът).
Жените имат своя разновидност на харакирито, наречена джигай. Разрезът, който те правят, е в областта на гърлото. Преди церемонията завързват коленете си, за да бъде намерен трупът им в достойна позиция на тялото след предсмъртните конвулсии.
