Хубавите вечери, когато сме се събрали с готини хора, чувстваме се добре и имаме настроение просто е невъзможно да минат без консумацията на алкохол. Това не е лошо, разбира се, поркането си е важно. Въпросът е, че най-често не можем да видим границата, преди да я прекрачим. А когато я прекрачим... другата сутрин е ето такава:
9:00 - Събуждаш се сам и се чувстваш подозрително добре.
9:01 - Поглеждаш си телефона и разбираш, че си се събудил изключително рано и фактически си спал едва 4 часа.
9:05 - Надигаш се от леглото да пиеш вода. Заболява те главата. Зверски! Веднага си лягаш пак.
9:15 - Не можеш да заспиш, защото главата те боли, а коремът също започва да стърже. Нещата вътре не му харесват.
9:30 - Става ти любопитно дали снощи не си направил някоя простотия. Проверяваш всички видове социални мрежи, за да се успокоиш, че няма за какво да съжаляваш.
10:00 - Най-после си намерил сили да станеш. Отиваш до кухнята и недоизядената баничка, която си си купил на прибиране. Изяждаш я с надеждата, че ще ти стане по-добре. Не ти става по-добре.
10:20 - Върнал си се в леглото, защото осъзнаваш, че си прекалено уморен, но просто не можеш да заспиш. Главоболието е твърде силно и не изчезва.
10:30 - Лежиш по гръб и гледаш в тавана. Просто така.
10:55 - Започва да ти се пикае.
11:10 - Все още ти се пикае и вече си наясно, че този факт няма да се промени, колкото и да се опитваш да не мислиш за него.
11:15 - В тоалетната си. Докато пикаеш се чувстваш все по-слаб и по-слаб. Сякаш те изцежда.
11:20 - Пълзиш обратно към леглото.
11:25 - Отново опитваш да спиш. Мислиш си, че ярката светлина е причина за главоболието и си закриваш очите с възглавницата. Не става по-добре.
11:30 - Решаваш, че не ти пука и просто ще лежиш, без да правиш нищо.
12:00 - Без да усетиш си заспал, но алармата те буди. Трябва да излизаш.
12:20 - Облякъл си се и се чувстваш ужасно. Мразиш главоболието, мразиш деня, мразиш хората, мразиш алкохола и се заричаш, че никога повече никога няма да пиеш.
20:30 - Сипваш първата ракия.