Хормоните, които стоят зад Facebook 2

Не е нужно да си психолог или социолог, за да забележиш, че светът е полудял по Facebook. Статистиката за този месец бележи рекорд, показвайки, че 900 милиона души го използват поне веднъж месечно. В този материал ще ви запознаем с химическите процеси, които протичат в мозъците ни в следствие на употребата на тази, пък и на всички други социални мрежи.

Някой беше казал, че вътрешната информация е горивото на Уолстрийт. Е, ако това е така, то горивото на Facebook е допаминът. Допаминът е хормон, който играе ролята на нещо като мозъчна дрога и се отделя при изпитване на удоволствие – когато ядем вкусна храна, получаваме пари, правим секс и дори когато някой ни прави комплименти или виждаме нещо хубаво. Когато внимателно подбираме и слагаме най-хубавите си снимки в профила си, ние предлагаме на приятелите си образи, които могат да им доставят малка доза допамин, а, ако те решат да харесат нещо наше, ние веднага получаваме приятна тръпка.

Вярно е, че не всички постове във Facebook са приятни, но тогава се намесва отделянето на един друг хормон – окситоцин или хормонът на любовта. Когато чувстваме подкрепа в трудни моменти, ние потискаме негативния ефект на хормона на стреса – кортизол. Facebook заблуждава мозъка ни, че хората, които ни обичат, са непрекъснато до нас - чувство, което хората изначално имат нужда да изпитват. Заради хилядите години еволюция преди наличието на фотографията, съзнанието ни понякога изпитва големи трудности при правенето на разлика между изображения и истински хора. Поради това ние много лесно можем да се утешаваме със снимки.

От 2004 г. година насам във Facebook са направени над 125 милиарда приятелства, а дневно се регистрират 2 милиарда харесвания и 1 милиард коментара. Това означава, че благодарение на тази социална мрежа в главите ни се отделят наистина сериозни количества допамин. Влизането в социалната мрежа пък се превръща в един от основните методи за борба със самотата.

Непрекъснатият поток на новости, които предоставя този сайт, също е източник на щастие за нас. Според статистиката в мрежата се появяват около 300 милиона нови статуса всеки ден. И сякаш това не е достатъчно, защото вътре има безброй игри и над 100 милиона потребители влизат в тях непрекъснато, за да се забавляват и да си доставят допамин. Да не забравяме и презумпцията, че всеки миг можем да получим нова покана за приятелство, което автоматично означава нови дози хормон на щастието.

Ако се вгледаме още по-внимателно в мозъчната активност, ще намерим неврони в сивото ни вещество, които се активират, когато виждаме, че някой друг изпитва положителни емоции или прави нещо приятно. Те условно се наричани "огледални неврони" и са отговорни за чувствата, емпатията и ученето чрез подражание. Когато видите някой да се усмихва, "огледалните" ви неврони ще ви накарат да се засмеете, без дори да усетите. Емоциите са заразни, а Facebook е в състояние да превърне една усмивка или смях в пандемия, затова не е чудно, че ние непрекъснато се връщаме за още и още. 

Източник: Psychologytoday