Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
"Кривите огледала" е премиерната постановка на Ивайло Христов в Младежки театър "Николай Бинев". Текстът е на Дейвид Линдзи-Ъбер, който е автор на "Заешка дупка", но този път ни понася на едно по-различно емоционално пътешествие. "Кривите огледала" е тотално фрийкшоу, но в добрия смисъл на думата. В него са събрани хора с нелека съдба, обикновени американски индивиди, прецакани от живота или от самите себе си и тръгнали да търсят спасителен път някъде. Някой го търси в бягството, друг в любовта, а трети в спомените.
Клер (Станка Калчева) се събужда и разбира, че не си спомня абсолютно нищо. Нито коя е, нито къде е, нито защо е. След като разговаря с предполагаемия си брат Захари Куция (Малин Кръстев) (за нея всичко е предполагаемо, тъй като го няма в спомените ѝ, а е само в думите, които ѝ казват другите), тя започва да подрежда малко по малко парчетата от пъзела на спомените.
С какви хора обаче се среща Клер: Ричард, който казва, че е неин съпруг, е странен, доста истеричен мистериозен тип. Момчето, за което се твърди, че ѝ е син, по цял ден пуши марихуана, брат ѝ е куц, фъфлещ мъж, чието половина лице е обезобразено от някакво тайнствено произшествие, а жената, за която се твърди, че ѝ е майка, наскоро е получила удар и практически не се разбира абсолютно нищо от онова, което говори. По стечение на обстоятелствата Клер се запознава и с приятеля на Зак - Милит, който говори с кукли, както и с дебелата полицайка Хайди, която е по-агресивна от очакваното. Казах ви, че става дума за фрийшоу!
Тези изкривени персонажи обаче, въпреки че сякаш стоят пред криви огледала, реално се борят със съвсем истински лични проблеми, драми, заинатили се като плевели така брутално в житейския им път, че спасението изглежда направо невъзможно.
В ролята на Ричард е Николай Луканов, в ролята на сина Кени - Юлиан Петров, майката Гърти се играе от Стефан Мавродиев (безумно смешен!), Милит е образът, изигран от Герасим Георгиев-Геро, а полицайката Хайди се играе от Койна Русева. Впрочем, костюмът на Хайди е впечатляващ и единствено уникалният глас на Койна издава, че именно тя се е скрила в телесата на нейната героиня.
Сценографията на Никола Тороманов носи допълнителна тежест за "боклучавия" живот на всички персонажи, чиито вещи и житейски избори са се натрупали на смущаващи купчини. Костюмите са дело на Марина Янева, а музиката е избор на режисьора на постановката.
"Кривите огледала" е нетипична за родната театрална действителност постановка, която ще ви разсмее с на места брутални решения, друг път с типично американски абсурдности, но едновременно с това ще ви помогне да разчетете и драмата на всеки един от персонажите. Защото пред кривото огледало всеки се променя до неузнаваемост, но май отвътре всички си приличаме.
