Програмистите са онези леко странни гении, чийто хумор е трудно разбираем от аналоговите представители на човечеството, познати още като Homo sapiens 1.0. Не само хуморът обаче изглежда необичаен за обикновените хора, животът на повелителите на бинарния код - също. А той, както ще се убедите, не е никак лесен...
Когато ме уволнят и разкажа на мениджъра всичко, което мисля за проекта!
Когато извърша всичко според инструкциите и резултатът надмине очакванията ми!
Когато стажантът най-сетне усвои известните на всички умения.
Когато включа филтъра на пакети.
Когато прекаля с работата и отида да изпия едно кафе.
Когато видя втората страница от заданието прекалено късно.
Когато най-сетне ми остане време да се нахраня.
Когато имам нужда от нов компютър, но не искам да се разделя със стария.
Когато се размина с бонуса към заплатата.
Когато ме помолят да изчакам с напускането до приключване на проекта.
Когато помоля колега за съвет, а той се обърка още повече.
Когато потребител описва критичен бъг в системата.
Когато променят менюто в новата версия на програмата.
Когато приключа с работата и дочуя, че клиентът е променил спецификата на заданието.
Когато вместо да работя, сърфирам из нета и установя, че шефът е зад гърба ми.
Когато най-сетне се прибера вкъщи!