Трудностите на възрастните, за които никой не е подготвен 0

Помните ли, че когато бяхме малки ни се струваше супер яко да сме както мама и тате? Толкова много искахме да пораснем, че се преструвахме, че пушим цигари и измисляхме различни игри, в които се представяхме за възрастни хора, които работят и се държахме досущ като родителите си.

На по-късен етап някои от нас действително замениха солетите с истински цигари, а за други животът започна твърде рано, за да могат да се издържат финансово.

Но колкото и да сме наблюдавали възрастните около нас, едва ли има нещо, което напълно е можело да ни подготви за това, което ни очаква...

Никога не сме си представяли, че възрастните всъщност са деца в големи тела.

Като се замислим, родителите ни също не са знаели какво правят с живота си, когато са били на нашите години.

А храната определено се разваля по-бързо, когато я купуваме със собствените си пари.

Вече все по-рядко имаме възможност да си купуваме нови дрехи, обувки и тем подобни.

А дори и да изкарваме добри пари, оставаме почти разорени, след като платим сметките.

И никой не ни казваше, че само ще мигнем и вече ще са минали цели 10 години.

Не сме и подготвени за това, колко е трудно да напуснеш родния дом, за да започнеш да градиш собствения си живот.

Вече все по-рядко намираме всеме да сме заедно със сътрахотнте си приятели. и с годините става все по-зле...

Само една-две седмици ваканция за цялата година? Това е нечовешко.

И едва ли някой ни е казал колко скъпо е да обзаведеш цял апартамент... Или поне не сме го осъзнавали.

А какво ще направиш за вечеря? Ами утре?

Какво ще кажете за моментите, в които се чувстваш самотен и нещастен, въпреки че се справяш прекрасно с живота си и имаш всичко, от което имаш нужда на този етап.

Не винаги ще работим това, което ни харесва, за съжаление.

Тъжното е, че ще имаш приятели до момента, в който те не започнат да отглеждат деца.

А най-тъжното е, че колкото повече порастваме, толкова по-възрастни стават нашите родители.