Сър Антъни Хопкинс: Аз съм млад 0

Едва ли има нужда да казваме колко много харесваме сър Антъни Хопкинс. Не сме гледали абсолютно всичките му филми, но не знаем даже дали един живот ще ни стигне за това. Все пак те са над 80-90. Внушително. Но трябва да признаем, че онези, които сме гледали, като "Мълчанието на агнетата", "Дракула", "Легенди за страстта", "Маската на Зоро", "Ханибал" и много други, са ни оставили в пълно възхищение от играта на Антъни Хопкинс. Още по-впечатлени бяхме, когато прочетохте в The Talks интервю с вече 73-годишния британски актьор. И тъй като интервюто е наистина хубаво, не можем да не го споделим с вас.

Сър Хопкинс, веднъж бяхте казал, че колкото повече живеете, толкова повече имате чувството, че това е една мечта. Имало ли е момент в живота ви, когато ви се е струвало, че нещата се отклоняват от действителността?

През повече от последните 30 години от живота ми нещата стоят точно така. Всичко е резултат и израз на онова, за което бях мечтал като дете и като младеж. Осъзнах го може би преди около 30 години. Помислих си: "Това е нереално. Случи се както го очаквах и както си го представях." Целият ми живот е било така и съм удивен от силата, която ние хората притежаваме – да създаваме собствения си живот, докато го живеем.

Мислите ли, че актьорите и кинодейците имат по-силен вътрешен живот. Хората често казват, че актьорите са по-чувствителни и емоционални.

Е, винаги подхождам с недоверие към думата изкуство, когато се отнася до актьорството. И винаги съм предпочитал да бъда практичен актьор, който не вярва в превзетите писания за актьорството. Така че съм малко по-циничен. Но да, предполагам, че това си е креативен процес – актьорството, както и режисирането, и музиката. Считам, че е така за креативните хора и аз също се възприемам за такъв, но не е нужно да си само актьор, музикант или художник, за да си такъв човек. Ако се занимаваш с професия или с бизнес, които изискват от теб творчество, тогава имаш по-силно усещане за нещата. Но това изобщо не означава, че си специален.

Много актьори се държат така, сякаш са...

Трябва да се внимава с това, защото когато започнеш да вярваш, че имаш специално разрешение, защото си специален човек, който диша специален въздух, тогава си в голяма опасност. Това е пътят към умопомрачението. И много хора в снимачните студия са такива. Мислят си, че са специални. Мисля, че актьорите са благословени или пък прокълнати, с малко по-силно усещане, което трябва да използват. Това е. Не означава, че те са по-висши или по-добри от всеки друг, означава само, че по такъв начин работят мозъците ни.

Имало ли е режисьори в миналото, които са били вдъхновение за вас?

Имало е, няколко и всички те имат свой собствен начин на работа. Работил съм с Оливър Стоун, Спилбърг и други. С някои от най-добрите, за което съм истински късметлия. Когато аз режисирам, се опитвам да създам свой собствен почерк. Обикновено съм повлиян от някого. Оливър Стоун е прекрасен режисьор и съм гледал много негови филми, но се старая да правя нещата, следвайки собственото си въображение. Искам да нарушавам правилата, да си играя с тях и да направя различен филм, просто заради удоволствието от това.

Актьорството помага ли ви да останете млад?

Да, аз съм млад. Това да създаваш занимава мозъка ти и е много важно, защото ако не го правиш, просто умираш, бавно. Въпреки че понякога се чувствам уморен и си мисля, че трябва да се откажа, не искам просто да се пенсионирам. Наслаждавам се на професията и ще продължавам до деня, в който няма да мога да го правя повече. И това е единственото, което искам да правя.

Още ли сте обсебен от актьорството?

Преди бях малко обсебен, но вече не. Харесва ми да играя, но може би сега ми харесва повече, защото е и по-лесно. Не мога да работя в театъра, защото, според мен, това е твърде сериозно. За мен е като затвор. Възхищавам се на хората, които могат да го правят, но аз не мога. По-скоро бих си живял живота и да играя само от време на време.

Как изглежда животът ви в момента?

Свиря на пиано и това е истинска любов. Чета, рисувам и композирам музика, така че имам доста творчески живот. И това не е защото съм обсебен от това да творя. Харесва ми да рисувам. Не знам дали ме бива, но рисувам. Много бързо. Рисувам с акрилни бои и май се получава. Пиша музика, композирам музика и свиря на пиано, много чета. И животът е хубав. Така че актьорството е нещо, което правя наред с всичко останало.

Сякаш сте в хармония със себе си?

Иска ми се, когато бях по-млад да знаех онова, което знам днес, което чувствам днес, някакво помирение със самия мен. Когато си млад, си много по-напрегнат и всичко е много по-важно, а като се обърнеш назад, си мислиш "За какво беше всичко това?" Нищо не е чак толкова важно, просто си живей живота, защото ние сме тук за толкова кратко време.

Значи ви харесва да остарявате?

Да. В добра форма съм. Поглеждам се в огледалото и виждам бръчките, но не ми пука. Това е толкова хубав период. Не зная защо е толкова хубав, но е хубав. Смъртността е най-големият спасител, който най-после те изважда от всичко и прави живота хубав. (Прочетете Карл Юнг.) Тя прави живота по-богат, защото в крайна сметка, никой от нас не знае къде ще отиде и това е забавното.

Постигнал ли сте всичко, което сте искал?

Повече от всичко. Бях голям късметлия. Имал съм проблеми в миналото, имал съм грижи, но продължавам напред. Имах чудесен живот и съм наистина благодарен за него.