Иполит претърпява катастрофа, при която лошо удря главата си, но все пак оцелява и се оправя. "Оправя се" е относително, защото след инцидента започва да сънува странни неща, които, за негов личен шок и почуда на хората около него, след време започват да се сбъдват. Уви, сънищата му не са с положителна насоченост и сбъдването им му причинява тъга и яд. Дори самият Иполит обаче не е подготвен за събитията, които ще сполетят него, жена му и една шушумига - специалист-протезиста.
Когато на една сцена се качат Захари Бахаров, Владимир Карамазов, Юлиан Вергов и Александра Василева, под режисурата на Владо Пенев, очакването на публиката до такава степен се вдига, а обстановката така се нагнетява, че прекрачването на границата между доброто представление и онова, създадено на принципа на минималното съпротивление, може съвсем лесно да бъде прекрачена. Да, обаче гореизброените актьори прекрасно умеят да се събират и да се впръскват в образите си, без да си позволяват да разчитат на "народната любов" и популярността си. И Слава Богу, че е така.
"Дакота" е премиерна постановка в Сатиричен театър "Алеко Константинов", осъществена в копродукция с "Трите мечки". Мечешката компания е създадена от Захари Бахаров, Владимир Карамазов и Юлиан Вергов, а смисълът на нейното съществуване е простичък, но напълно логичен - чрез нея тримата си дават лична свобода да работят върху неща, които им харесват искрено. Знаете как работи човек, когато изпитва удоволствие и се кефи, нали? Това е третата премиера, излязла под шапката на "Трите мечки". Предишните две са "Спанак с картофи" и "Арт". След като изгледате новата "мечешка" постановка, ще се убедите, че начинанието си струва всички рискове и несигурности, които най-вероятно е имало в началото.
Автор на пиесата е Жорди Галсеран, а българският превод от каталонски е дело на Нева Мичева. "Дакота" е историята на Иполит, който живее практичен, подреден и напълно "правилен" живот. Той е стриктен зъболекар, пардон, стоматолог. Срещнал е чудесна жена, след време се е оженил за нея, а дори чакат и първото си дете. Мъжът обаче претърпява катастрофа, след която животът му тотално се разхвърля и от рационален се превръща в хаос между сънища и реалност, намерения и реализация, страх и омраза. Осъзнаването, че има дарба да сънува бъдещето първоначално стряска Иполит, но после го кара да преосмисли онова, което предстои да му се случи. Въпросът е какво ще избере той - да го предотврати или да провери дали наистина ще се сбъдне. А всъщност има ли кой да му повярва?
Макар в началото да учудва с лека мудност, с течение на постановката "Дакота" набира скорост и всмуква зрителите в една постоянна въртележка между съня и реалността, където всъщност се случват едни и същи неща, но по забележително различни начини. Чрез хитра сценография, действието е "кадрирано" като на кино, за да отдели имагинерния от истинския свят.
Семпла, но рязка, "Дакота" е от онези постановки, които чрез умен хумор успяват да изговорят сериозни неща, макар и сякаш така, на втори план. Четиримата актьори на сцената и режисьорът Владо Пенев дори само с имената си ще привлекат много публика, а качественият театър има нужда от нея.