Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Със Стиляна се запознаваме в интернет. Особено впечатление ни прави Facebook страничката "порода Любов", затова решаваме да се свържем с човека, който се занимава с тази благородна инициатива. Срещаме ви с този, който отделя от времето и финансите си, за да се грижи за слабите и изоставени животни, а това вече говори много. Запознайте се със Стиляна.
За начало разкажи ни с няколко думи с какво се занимаваш. Как се казваш, какво работиш и откъде си.
Казвам се Стиляна, на 28 години, от Панагюрище. Живея и работя в София като мениджър във фирма за отдаване на офиси под наем.
Как реши да започнеш инициативата, с която се занимаваш? Какво означават за теб животните и защо са важни?
От много малка мъкна животни вкъщи. Предполагам, че това е първото изречение на хора като мен. Научена съм на любов към животните от дядо ми, но всъщност "голямата" инициатива започна малко след като дойдох да живея в София, тоест преди пет години. Тогава с приятеля ми намерихме едно новородено кутре, за което се погрижихме. Взехме го вкъщи и трябваше да му намерим дом. Тогава започнах да търся по форуми, блогове, сайтове, страници и всичко, което съществува, като информация как се справят хората с отглеждане и с намирането на дом. Второто се оказа доста трудно, тъй като дори когато исках "големите" страници просто да препостнат моята обява, те не искаха. Така се роди в главата ми идеята за страницата във Facebook "порода Любов" – исках просто да споделям чужди обяви, за да достигнат до повече хора. Но всъщност след това, виждайки колко много животни имат нужда от помощ, започнах да ходя по сигнали, запознах се с много хора – добри и лоши. Много от тях останаха мои приятели и до днес, а едно от запознанствата доведе и до това, което имаме днес – малка база с няколко клетки за кучета, в която имаме до 20 кучета, които подготвяме за новия им живот и осиновяването им и (гордо мога да заявя) много, много задомени животни тук и в чужбина. Този човек, който смело твърдя, че се превърна и в най-добрата ми приятелка, се казва Ина и заедно преминахме в борбата с и за животните. В момента имаме около 35 кучета и 20 котки, които чакат своите правилни хора.
Всъщност в момента "порода Любов" изпълнява първоначалния си замисъл – там просто препубликуваме чужди обяви. Актуалната страница е на немски, казва се Breed "Love" - Hilfe für Hunde und Katzen in Bulgarien и всичките ни животни са там. За съжаление се отказахме от задомяването в България – вярвам, че някъде има много добри хора, които биха се грижили за животните перфектно, но за нещастие ние попадаме на обратния типаж.
Мислиш ли, че трябва да има нещо като зоополиция и с какво точно трябва да се занимава?
Силно се надявам да има Зоополиция скоро. Но работеща! Зоополицията трябва да се занимава с насилието над животните, което се случва ежечасно. Трябва да следят за хората, които изхвърлят животните си на улицата, които изхвърлят поколенията на домашните си животни на улицата. За хората, които ги малтретират, за хората, които пребиват животните си, не се грижат за тях, гледат ги на тераси, на синджири, без храна и вода. Примерите са безбройни и за съжаление ние ги виждаме всеки Божи ден. И трябва да се налагат глоби. Солени глоби.
Давам за пример Германия, която първа е вкарала закона за защита на животните. Прокарал го е Хитлер между другото.
Мислиш ли, че общинските приюти са това, което трябва да са?
Общинските приюти в България са концлагери. Влезте в приют и вижте болката, надеждата и примирението в очите им. Това боли повече от всичко, което аз бих могла да разкажа някога.
А какви трябва да бъдат?
С парите, които държавата уж отпуска за приютите, а всъщност някой краде, приютите биха могли да бъдат рай. Трябва да бъдат такива, че едно животно да живее по-добре, отколкото на улицата. А те живеят в Ад. Елементарно е да имат поне чиста вода, храна, легълце и да им е изчистено. В никой от общинските приюти не съм видяла нещо подобно.
Искам само да вмъкна, че според отчетите едно бездомно куче струва месечно на общината 300 лв. Аз също имам куче, което яде най-добрата храна, получава всичко като медицинско обслужване, играчки, легълца, лакомства, но каквото и да правя никога не мога да ги докарам до 300 лв. месечно. Едно бездомно куче в приют, което получава на ден дажба шепа от най-долнокачествената храна – не виждам как струва толкова пари.
Има ли орган в момента в България, който да следи за жестокостта над животните?
Абсолютно не.
Успявате ли да съберете достатъчно пари, за да помагате адекватно на пострадалите животни?
Не мисля, прекалено много са, а това никак не е евтино "удоволствие". По-голяма част от заплатите ни отиват за подобни разходи. Получаваме помощ като храна от наши осиновители в чужбина, а в края на годината се изработват календари, които също помагат за разходите. Но не – никога не са достатъчно, постоянно имаме неплатени сметки в клиники или в хотели за животни.
Кажи в едно изречение какво и как трябва да се промени в България, за да бъде отношението на хората и държавата поне нормално към животните?
Това вече е казано: "За величието на една нация и моралния ѝ прогрес може да се съди по отношението ѝ към животните", Махатма Ганди
