Снимка за спомен 3

Съвсем скоро попаднах на тази снимка в Интернет. Това се случи на стената ми във Facebook, разбира се. Аз веднага забих едни палец под въпросното изображение и от тогава не мога да го изкарам от главата си.

Да, ако все още нечие съзнание упорито се опитва да отхвърли реалността, това е надгробна снимка на двама души, вероятно на семеен гроб. И да, мъжът надига бутилка вино, премижал от удоволствие. Преди да продължа, искам съвсем ясно да заявя, че по никакъв начин не искам да се подигравам с паметта на хората и да си правя каламбури с покойници. Лека им пръст и Царство им небесно на двамата починали.

Тази снимка обаче не може да се подмине просто така. Пък и според мен тя говори много повече за живота, отколкото за смъртта. Информация за нея нямам никаква, не съм и търсил. Предполагам, че е правена някъде в началото или през първата половина на миналия век. Тогава да се снимаш, да се "снемаш" както са го наричали, не е било ежедневно и безсмислено действие като сега. Бедните хора и хората от селата, а сигурен съм – случаят тук е точно такъв, са се снимали няколко пъти в живота си. Това е било истински празник, един вид свещенодействие, увековечаване на даден човек за идните поколения. И добре са я свършили тази работа двамата. Снимките са били, така да се каже, режисирани, за да запечатат хората в най-представителния им вид.

Мисля си всичките тези неща и гледам двамата покойници на снимката. Нямало ли е някой там да му каже на този човек да остави шишето поне за секунда, да се снима и да си допие после. Не е имало, разбира се, защото това е семейна снимка и е трябвало на нея да са той и нещата, които са му родили деца и му дават щастие (отляво надясно). Жената е там, защото трябва, а бутилката с вино, защото сърцето иска така. Мисля, че е крайно време да кажа това, около което увъртам от самото начало – този човек е обичал да пие, това е била най-голямата радост в живота му, този човек е представителна извадка за голяма част от българските мъже.

В народопсихологията ни изначално е заложен постулатът, че мъжът у нас най-много обича да пие, това е единственото нещо, което му носи радост и е негово мъжко право, а благоверната му е люта харпия, която не му дава да близне. Той тайно ходи и се налива, а тя разбира и страда от това. В този ред на мисли и жената от снимката е показателна – тя изглежда нещастна и как няма да е, след като мъжът ѝ я е загърбил на семейната снимка, за да надигне шише с вино. Тя вероятно до някъде е свикнала, защото сигурно цял живот ѝ се е налагало да дели съпруга си с шишето, а и е възпитана да си трае.

Снимката обаче е истинска победа за неназования мъж, той е надвил световния ред и се е снимал както душата му иска – без да поглежда жена си и със затворени очи с бутилка на устни. Сега знам, че сбърках в началото, когато си помислих, че на тази снимка не може да става и дума за любов и някаква обич, точно обратното – в нея е запечатана истинската любов на този мъжага към виното. Спирам дотук, защото тези неща са ясни – част от българските мъже пият като смоци, за тях това е гордост, жените им са нещастни, но търпят и накрая тримата с бутилката ги погребват в общ гроб. Така са живели, така им е отредено да прекарат и вечността.

Това, дето не ми дава мира обаче е нещо друго. Чия златна ръчица е сложила снимката там, кои е решил да ги изтипосва така? Човек, който много ги е мразил или някой, които ги е познавал най-добре и е сметнал, че друга снимка не може да ги представи по-истински. Дали е било някое от децата им? Вероятно да. Казвам си, че може пък това да единствената снимка на двамата (или тримата, ако ви харесва повече), може останалите да са изгубени и унищожени при пожар например и да им се е наложило да използват тази (дали има снимки, на които са само двамата – той и шишето).

Как се слага обаче такава снимка на паметна плоча, какъв е мотивът? Една от причините е глупост и ниска култура, толкова им е стигнал акъл, това е положението, втората е една евентуална мисъл, която е проблеснала в главата на опечалените, когато е станало време да решат: "Тате (или дядо) много обичаше да си пийва, ще му сложим тази снимка, да може да си кърка и там". Мисъл, която може да мине през главата само на един много тъмен балкански субект със завъртяна от виното глава, който вирее само по нашите географски ширини.

Може и да не съм прав, може нещата да стоят другояче, може конкретната снимка да е колаж, но това няма значение, защото съм сигурен, че подобни снимки има на поне един гроб във всяко българско гробище. Не зная дали е хубаво или лошо, смешно или тъжно, зная само, че искам хората, на които ще се наложи да ме погребват един ден, да имат малко здрав разум и да ме погребат без снимка.