![Робърт Уау: Искам първият ми концерт в България да е истински спектакъл Робърт Уау: Искам първият ми концерт в България да е истински спектакъл](http://div.bg/pictures/1593334_595_.jpg)
Робърт Уау казва за себе си, че е обикновен човек, макар и малко странен. Обикновен е, защото като всички нас иска да изрази себе си, търси подкрепа от приятелите си, влюбва се и се разделя. Търси се. Странен е, защото твори почти непрекъснато, експериментира със себе си и изкуството си и прекрасно осъзнава, че може би скоро няма да се изхранва от музиката, която прави. Затова я прави истинска.
Вижте какво ни сподели Робърт за своя първи албум, за концерта, който подготвя и за основните разлики между българите и шведите. Да, Робърт е швед, родителите му са сърби, а той, струва ми се, мисли, чувства и твори като българин. В добрия смисъл на думата.
-----------------------------
Преди две години си пуснал първото си парче - "Преструвам се". Ще отбележиш ли по някакъв начин тази твоя музикална годишнина?
Надявам се преди Нова година да запиша изцяло албума и да го пуснем януари месец. Освен песните, които вече съм изкарал, сигурно ще вкарам още 3-4, които не са чувани. Албумът ще е с нов мастер на парчетата, с книжка с всички текстове. Надявам се някой да ме подкрепи в това начинание, тъй като съм вложил много в него, а реално няма никаква възвръщаемост. Аз затова се забавих и с албума. Имам си някаква моя стратегия. Да завърша първия, който ще е на български език. След това искам да запиша един английски албум.
Добре де, реално в момента финансовата възвръщаемост на един изпълнител не идва ли основно от участия?
Да, повечето печелят от мърчандайз. Аз например съм продал около стотина тениски, което е добре.
Какво те задържа в България?
Жените (смее се). Всички казват това, нали? Не знам, може би просто ме кефи разликата между България и Швеция. Там няма никаква социалност. Всички си бачкат и се прибират вкъщи. И това е.
Вашите са сърби и са отишли в Швеция, нали така?
Да, аз съм роден в Швеция, а в Сърбия не съм живял. Дойдох в България, за да завърша магистратурата си. В Швеция завърших "Кинознание", исках да запиша после в САЩ, но не ми дадоха стипендия и дойдох тук в НАТФИЗ, за да уча магистратура по "Кинорежисура".
Разкажи за филма, който искаш да направиш.
Извън музиката, това ми е големият проект. След като пусна албума, ще се заема с трейлъра на филма. Искам да направя хубав български хорър и да ми помогнат приятели, както правя и с клиповете си. Повечето ми клипове са направо с нулев бюджет и пак изглеждат ок. Та за филма - иска ми се в него да са включени български митове. Още пиша сценария, но когато го завърша, мисля да пусна проекта в Indiegogo и колкото пари съберем, с толкова ще снимаме. Надявам се да има хора, които искат такъв филм. Смятам, че не е необходим някакъв огромен бюджет, за да се прави добро кино. Нужни са просто хора с желание.
Значи не си готов със сценария?
В главата ми сценарият е готов. Имам първи вариант, искам да го мина още веднъж и после да го пратя на един професор, при когото съм учил. Той живее в Щатите. Искам да ми даде оценката си, за да направя един много добър сценарий.
Освен с музика, ти се занимаваш с режисура, операторство, актьор си. Откъде идва тази твоя потребност да търсиш себе си чрез различни форми на изкуството?
Всички хора сме такива, нали? Може би просто искам да разкажа нещо, някаква история, някаква емоция. И се опитвам да го направя чрез музика, кино, фотография... Мой любим творец например е Ник Кейв. Той прави много неща: пее, филми прави, снима клипове.
От всичко, с което се занимаваш, какво ти е най на сърцето?
Ако мога да избера само едно нещо, бих избрал да пиша и да изпълнявам песни. За създаването на един филм трябва много време, понякога няколко години. А за една песен ми трябва емоция. Сядам, пиша текста, свиря и веднага получавам резултат.
Винаги ли разчиташ на твоята лична емоция, за да пишеш песните си?
Да, винаги. Затова и повече харесвам изпълнители, които също са и автори. Да, аз може би не пея като Уитни Хюстън, но песента ми е изцяло преживяна от мен.
Odd Crew свирят в твои парчета, нали?
Да. Аз записвам всичките си песни при тях, в тяхното студио. И понякога, когато има нужда от някакви по-сложни рифове, ми помагат.
Как изобщо се запозна с групата?
Ами в един момент реших, че искам по-сериозно да се занимавам с музика. Започнах да свиря на акустична китара. Отидох в Rockschool и там се срещнах с Odd Crew. Тогава бях в така да се каже "житейска дупка" и нямах какво да правя. Имах много свободно време, а не исках да го губя. Почнах да свиря постоянно и в един момент събрах материал за няколко песни. Odd Crew имат студио, така че по този начин започнах работата с тях. Всъщност ходих в различни студия, но накрая се спрях на тяхното, защото те са много точни хора. Паснахме си. Не мисля, че който има най-скъпата техника, прави най-добрата музика, а този, който има най-голямо желание. Те сега ще ми помогнат да запиша последните песни за албума, а аз съм им обещал да им заснема два клипа.
Имаш ли намерение да направиш дует с някого?
Да, бих направил с някоя певица. С някое момиче, което просто пее яко, но няма възможност да запише песен. Това рядко се случва, защото повечето изпълнители гледат да направят дует с някой известен, за да може той да ги побутне.
Пял си с детските хорове "Бон-Бон" и "Пим Пам". Какво е чувството да работиш с такива талантливи деца?
Страхотно е. С "Пим Пам" много добре си паснахме. Като отидеш на живо да ги чуеш как пеят, разбираш, че това е супер яко! Затова и искам да пеят на мой концерт – хор на живо.
Кога ще е този концерт?
Още не знам. Идеята ми е да бъде като спектакъл, да има визуално шоу, светлини. Това ще отнеме няколко месеца репетиции, така че може и да е пролетта. Сега като се замисля, може би заради това няма и да изкарвам пари от музиката, защото искам да правя по един-два яки концерта на година. На тях всеки, който дойде, да прежиивее нещо супер яко. Иска ми се да бъда по-различен от другите, не искам да имам участия постоянно.
Как ще се представиш на някого, който никога не е чувал за теб? Кой си ти?
Аз съм просто човек. Един обикновен човек. Е, може би малко странен, защото всъщност никой не е обикновен.
Доколко си склонен да експериментираш в музиката? Би ли творил в съвсем различен музикален стил?
Да. Даже английският албум ще е малко различен, концептуален. Пак е дарк, но е по-скоро епик. Малко като филмова музика, звучи по-мащабно. Така че бих казал, че в момента експериментирам. Търся се. За албума мисля като за шоу, да стане яко, когато трябва да го изпълня пред публика.
Защо пееш на български език?
Знаеш ли, струва ми се, че няма млад рок изпълнител, който редовно да изкарва песни на български език. А хората имат нужда от качествен рок. Тази година имаше всякакви рок концерти, но на чужди изпълнители, с много публика. Значи има смисъл.
Мислил ли си българските песни да ги запишеш на друг език?
Не мога. Като запиша една песен, като вложа в нея емоцията и не мога после да се връщам. Щом напиша един текст, той е изживян. В случая – на български език.
Можеш ли да ми посочиш една коренна разлика между българите и шведите?
Сещам се веднага за една – в Швеция супер много се подкрепя шведската музика, изкуство, кино. Като излезе нов шведски филм, всички отиват да го гледат. В България не е точно така. И заради липсата на подкрепа много млади изпълнители правят едно-две неща, виждат, че няма смисъл и се отказват. Аз не съм се отказал, защото ми харесва да го правя, но не изкарвам пари от това. Прехранвам се като помагам в кинопродукции в Швеция. Идвам в България да записвам песни и после се връщам, за да работя. Аз съм перфектният гражданин – взимам пари от Швеция и ги влагам в българската икономика (смее се).
Какво правиш, когато не твориш? Как си почиваш?
Лежа във ваната. Без майтап.
Кой ти е любимият твой клип?
Никога не съм мислил. Може би следващият. А любимата ми моя песен може би е "Аз съм сам".
А има ли чужда песен, която всеки път, когато я чуеш, настръвхаш?
Да, на един приятел от Украйна, когото слушам всеки ден. И никой не го знае. Групата се казва April Rain, а песента – "Come Back Quicker Please".
ДИВ Блиц:
Давам: Любов
Искам: Спокойствие, което никога няма да получа, защото изкуство и спокойствие не могат да вървят заедно
Взимам: Нищо