През първата половина на 19 век американското правителство взима решение да премести индианците и да вземе родните им територии. В сената изскочили всякакви предложения: от сформирането на "индиански щат", до принудително христянизиране. Общата мисъл на политиците е, че индианците повече не могат да живеят там, защото заселниците не са си дошли просто така, а защото така искал Бог, разбираш ли.
100 000 индианци (основно 5 племена - чироки, чикасо, чокто, крики и семиноли), били принудително изпратени към "Индианската територия" - съвременните щати Арканзас и Оклахома. Този път, който извървели възрастни, млади хора, деца и бременни жени, получил името "Пътят на сълзите". Липсата на медицинска помощ, глад, епидемия от холера и други болести (които им донесли заселниците от Европа), станали причината за смъртта на приблизително 15 хиляди индианци.
Според историците, Хитлер изучавал обстойно историята на САЩ и не криел, че взел идеята за геноцида и лагерите от начина, по който постъпили заселниците с индианците. Той се възхищавал на лагерите, които Дивият Запад създал тогава. Пред приближените си той често споменавал за ефикасността, с която американците изтребвали корените жители - смърт чрез глад под названието "борба за живот в тежки условия".