
Всеки псува. Жени, мъже, деца, баби, шофьори, футболисти, полицаи. Псувнята е начин на изразяване, когато се чувстваме зле, когато сме обидени, когато разберем, че сме се прецакали, когато ни боли, когато се изненадваме, когато разберем нещо добро и нещо лошо. Общо взето, псувнята пасва на всяка житейска ситуация.
- Здравей мило, виж какви хубави обувки си купих!
- Е** му майката!
Това е класически случай от семейните изживявания. Изненадата за вас е голяма. Примесена с щастливото излъчване на жената, тя се преобразува в неконтролируем избухлив поток от думи.
Да си представим друга житейска ситуация. В нея вие нямате автомобил. Следователно ходите на работа с градски транспорт, но само в случай, че не сте най-големият късметлия на земята и не работите на 11 минути от дома си. Та, излизате в гнусната зимна сутрин и се запътвате към спирката на превозното средство, което използвате ежедневно. Тръгнал сте с 15 минути по-късно и шансът да закъснеете е огромен. Разбира се, на вас не ви пука, но пък вътрешно ще сте доволен, ако въпреки мързела и успиването си, все пак успеете да влетите в офиса навреме. Малко преди спирката виждате, че трамваят/тролейбусът/автобусът е отворил врати. Той ви приканва да влезете на топло и уютно (доколкото съществуват подобни понятия в градския транспорт). Вие се затичвате и сте все по-сигурен, че ще успеете да се качите. В момента, в който сте на не повече от три метра от целта си обаче, шофьорът затваря вратите, съвсем явно показващ своето отегчение. Вие се спирате като най-големия загубеняк пред затворените врати, а във вас са вперени стотици работнически очи, пълни със съжаление и подигравка едновременно. "Да ти го нач***м!" изкрещявате вие и някак си ви олеква, защото въпреки че не са ви чули много отчетливо, всички са разбрали какво сте им казал.
Псувнята, независимо какви точно думи съдържа в себе си, е израз на всички нагнетени негативни чувства у нас. Много добре знаете, че изразът "Е*аси майката!" може да бъде отговор на всичко - "Бременна съм!", "Кучето умря!", "Не ми остана ресто!", "Имам двойка по математика!". А отговорът би могъл да бъде винаги един - "Е*аси майката!". Това е нещо като думата "Merde!" във френския език, с която можете да пожелаете успех за изпит, да напсувате някой шофьор или просто да кажете думата "лайно".
Днес разбрах, че псуването било здравословно. Нещо като профилактика, в която болката или неприятното усещане (а понякога и приятното) биват леко туширани от словесното кроше. А науката е доказала, че попържането направо ви пести пари за лекарства. Вие ще тръгнете ли да спорите с науката? По-добре недейте. Но, внимание, внимание. Самоцелното псуване не работи. Само искреното и пълно със сърце изкрещяване на някоя мръсна дума, може да подейства като аспиринче.
И все пак, не се престаравайте. Защото никой от нас никога няма да успее да достигне нивото на сръбските ни съседи. Колкото и да се стараем, колкото и да се упражняваме. Независимо дали сме на футболен мач, дали гледаме телевизия или просто удряме малкото си пръстче в най-острото ръбче на шкафа, докато небрежно си ходим из стаята, попържнята трябва да ни идва отвътре. Да бъде искрена. Защото само истинските неща работят. В случая – лекуват. Е*аси майката!