Прокурорът, защитникът, бащата, неговият син и човешката болка 0

Откриването на София Филм Фест отдавна не е обикновена филмова среща, събираща малка група киномани. Този фестивал вече е институция. Това е събитие, което се чака от зрители, гости, кинотворци, затова и откриващият филм никога не е случаен, а е становище и знак.

"Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" на режисьорката Иглика Трифонова е филм за историята - световната, националната и личната. Филм за отношенията в семейството - съществуващите и отдавна прекъснатите. Това е разказ за грешките, които категорично повлияват на живота на цял народ или на един единствен човек.

Войната в Босна и Херцеговина е тема, която вероятно всички познаваме в малка или голяма степен. Във филма на Иглика Трифонова обаче виждаме как този конфликт се е просмукал в живота на хората не само като лична трагедия на всеки един поотделно, но и като национална рана, която и до днес стои отворена и кърви. И ако действията на отделни хора водят до терор над мнозина, то зародената омраза към другия на национално ниво разрушава живота на единицата. Всичко е свързано.

Разрушен е и животът на едно босненско момче, неизбежно въвлечено в историческите събития, случващи се на мястото, на което е родено. Там няма хора, безразлични към онова, което се е случило. Всеки се е жертвал по един или друг начин, защото е неизбежно.

Действието във филма се развива на две места - в съда в Хага и в душите на хората. Различните персонажи говорят на различни езици, но вътрешно в себе си звучат в една тоналност. Целият филм е пропит от болката на хората, засегнати от конфликта в Босна. И пряко, и косвено. И ако приемаме, че актьорите в "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" играят в тази история, то е важно да споменем, че босненецът Изудин Байрович, който е в ролята на бащата, я е преживял.

Някои филми не трябва да се разказват. Не трябва да се описват и да се разясняват. Те трябва да се гледат, да се слушат и да се преживяват. Затова са създадени. "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" е точно от тези филми, които не просто припомнят исторически събития, за които всеки може да прочете, стига да има желание. Този филм предизвиква мислене. Кара те да се ядосваш, да се натъжаваш, да разсъждаваш, да осъждаш и да прощаваш. Да простиш е най-трудно.