Писмо от редактора: Градски транспорт – София 0

Имам един приятел, с който не се виждаме, но често споменавам. Преди много години именно той ми спомена, че като измислям смешки е редно да изкарвам пари от това и да го уча в университета. За университета не позна, но пък си стана виц. Казват му Метаксата и е "шеф на пънкарите".

Рано сутрин. Съсипваща сутрин. Поредната кола отминава и оставя прах. Моето собствено лице е за хиляден път на автобусната спирка и гледа тъпо... до офиса ме делят: 1 брой автобус, 1 брой тролей и 1 брой трамвай.

Гледам с тъпота....

Безкрайна тъпота, 2 луди баби и един пиян....

Рязко завиждам на пияния, че си позволява в делничен ден да се клатушка, а аз съм запасан с риза и отивам, където ще изкарам едни пари за човек, когото не познавам...

Идва автобус 1...

ВЛИЗАМ.

Там се озовавам в Комунизма... Пенсионер, заемащ места за 5 човека, говори на висок глас, псуват новодошлите в града и чака 5 баби и 1 брой мъж, които ще се качат от следващата спирка... СПИРКА ЕДНО и застават по средата на тролея – продължават да осъждат селяните и... очевидно, че аз съм си опозорил тялото...

Тролей 2

Там има луди и баби... замислям се дали аз съм единствения балък, който ходи на работа, ама след 2 спирки се качва любов – момиче със сламено руса коса, дънки и стройна фигура (елементарен съм, знам, мерси!). Никога няма да я заговоря.

След 2-3 спирки (докато събирам смелост) слиза с леко начупената си коса, а аз оставам до НДК с бабите, то и с живота е така...

Трамвай 7

Последният напън... само 7-8 спирки и съм в офиса! В трамвая има хора от офисите по бул. България... След 6 месеца осъзнах, че предпочитам трамвай 22. Просто не се кефя на веган мацки, които миришат на "пачули", момчета с навити до глезените дънки (алооооо, това е за жените!) и прочие...

В главата ми се върти Прага, Север, гора, хижа, вила... усмихното русо момиче на двора, което е изцапано с малини...

Трамвай 7 е веган трамвай, сигурен съм, няма друг градски транспорт в София, който да събира толкова много зайци с ябълкови телефони – и всички едновременно да си четата мейлите, когато спира трамвая – на входа. Аз като 23-годишен младеж (МЕСО, САЛАТА И РАКИЯ) редовно правя забележка.... Бивам обвинен като селянин и луд... "То, в София така се правило", ми казва меко-говорящият от Първомай с ябълков телефон...

Знам, че това ще се случи и утре! Знам, че младежите не са възпитани, защото не са възпитани бабите и родителите им. Знам, че "като от едно време" ми звучи цинично.

Още нещо:

"Моля, билети и карти за проверка" – емблематичен припев, от песента на група Аборт – Пуша в рейса. Група, която никога нямаше да познавам, ако не беше моето "фемили" в Карлово и "шефа на пънкарите"!