Песни за секс. А защо не? 0

Тази сутрин обилно напоих съзнанието си с данните от някакво изследване, цитирано в Digital Spy, според което американците обичали песни за секс.

Аз изследване по въпроса не съм направила, но направо бих попитала: "Че кой не ги обича?!"

Ако трябва да се доверим на специалистите, които са се занимали доста сериозно с проучването, 92% от 174-те песни в Топ 10 на Billboard за 2009 г., са съдържали сексуални послания. Друг важен извод е, че тези послания вече не се срещат само в популярната музика (поп, рок, пънк и т.н.), но и в операта.

Това за операта ми беше интересно, защото никога не съм имала наблюдения върху този жанр. Но за всички останали жанрове, то е направо очевадно. Това не е новина, нито пък е толкова скандално и ненормално. Ако преминете през всяко десетилетие и разгледате текстовете на песните, които са били хитове за всеки период, ще установите, че всъщност музиката се променя и то се променя спрямо времето и спрямо ценностите на хората. Разбира се, има банди, които са подчинили цялото си творчество на една тема и каквото и да правят, не бягат от нея. Тук мога спокойно да посоча Manowar. В текстовете на техните песни може да се се сблъскате с мечове, корони, пръстени, стомана, епични битки и т.н. Но те са по-скоро изключение, отколкото правило. Такива групи са като самотни острови, а и никога не са били комерсиални.

Изобщо нямам желание и намерение да поставям всички музикални жанрове и стилове под общ знаменател, но тенденцията е съвсем ясна и тя е, че и в живота и в музиката просто сме заменили любовта със секс. Дали това е лошо, пошло, безнравствено...който иска, нека да каже. Аз лично съм на мнение, че това е естественият ход на нещата.

Обаче много ме забавлява мисълта, че някои институции се опитват да търсят сметка за това от музикалните изпълнители. Пример за това в САЩ е Родителският телевизионен съвет (каквото и да означава това), който разкритикува Риана и Бритни Спиърс за тяхно изпълнение, по време на което са облечени в латекс, носят маски и са окичени с белезници и вериги.

В България критиката винаги е насочена към един единствен жанр, може би защото той е най-силно представеният на родна земя – попфолкът. Много интригуващо би било да се анализира защо сексът е толкова застъпен там. Дали защото ние сме "прости и нецивилизовани", в което аз изобщо не вярвам или по-скоро защото се опитваме да следваме световните тенденции.

Всъщност мисля, че няма нищо лошо в това да се пее за секс, да се говори за секс и да се прави секс. Проблемът не е в откритите сексуални послания, а по-скоро в това до кого и в каква възраст достигат, и по какъв начин се тълкуват.

Още по-интересно е как се променят ценностите във времето. Ако преди години забраняваха музиката на Beatles или хард рока, сега тя е призната за признак на висока култура. И ако днес критикуват Риана и Бритни Спиърс (не съм фенка на нито една от двете), то не е изключено след 10 години те да бъдат считани за икони в световната музика. Така че нека преглътнем стереотипите си и живеем "в крак с времето".