Няма място в заведението! 0

Петък вечер е. Едвам сте изчакали края на работната седмица, за да се запътите към мястото на срещата с вашите приятели. Решили сте, че тази вечер искате да се съберете, да хапнете и после да отидете малко да се отпуснете с хубава музика и пиене. Намеренията ви са най-искрени, защото сте натрупали доста стрес през седмицата и копнеете да не мислите за нищо. Виждате се с приятелите си, разменяте шеги и се запътвате към произволно заведение в центъра на града.

В първото няма места. "Случва се, а и заведението е малко.", казвате си вие и усмихнати продължавате към второто в списъка. Там обаче отново няма място, всичко е пълно, а масите са отрупани. "Хмм, явно тази вечер всички масово са решили да излязат.", ще си кажете вие и няма да сгрешите. И така, следват трето, четвърто и в краен случай пето заведение, освен ако не извадите дяволски късмет по време на изнервящия поход. След него вече всички са със скапано настроение, искат да си тръгнат, да си купят биричка от магазина и да се приберат у дома, където със сигурност ще има къде да седнат.

Такава е ситуацията в 90% от случаите, в които една компания иска да отиде някъде ей така, без резервация. Положението е много особено, тъй като по принцип резервацията би трябвало да бъде нещо, което се случва в изключителен случай, а не винаги. Или поне така беше преди години. Сега, без да преувеличавам, шансът вечер човек да намери места в заведения в големите градове е нищожен, защото всичко и по всяко време е заето. Независимо дали става въпрос за кръчма, пицария, бар, дискотека - ако нямаш резервация, или трябва да видиш някой познат, който да те приюти при себе си, или с наведена глава да си отидеш.

А едновременно с това българинът свикна да се оплаква, че няма пари. Преди години беше по-умерено, но с течение на времето това се превърна в особен вид мода. Видите ли, всичките ни проблеми са продиктувани от това, че нямаме пари. Не че ни мързи, не че не се образоваме, не че не знаем какво искаме от този живот. За всичко са виновни парите. Само че думите на мрънкащия българин не съответстват на действията му. Той хем няма пари, хем всеки уикенд гуляе. Хем не може да си плаща сметките, хем си купува "бял Мерцедес". От една страна не си връща дълговете, но от друга редовно се храни навън. Значи ли това, че за българина е по-важно как изглежда в очите на околните, а не дали има нещо в джоба? Дано тук отговорът е "Не".

Може би по-скоро модата на мрънкането изкриви нещата. Много хора изпитват удоволствие от това да се оплакват, да обвиняват държавата, че нямат работа, а същевременно да не правят нищо, за да се усъвършенстват и да се опитат да помогнат сами на себе си. Хората изпълват заведенията всеки уикенд, всеки ден и не спират да повтарят, че нямат пари. Или властва масова шизофрения, или нещо генерално е сбъркано.