Ново издание на "Франкенщайн" 0

Франкенщайн: Издание за учените, инженерите и изобретателите Според някои научната фантастика се е родила преди 200 години с публикуването на романа ,,Франкенщайн'' или ,,Модерния Прометей'', Мери Уолстоункрафт Шели разказва увлекателната история на смел млад учен, който създал чудовищно изобретение. За да отпразнува това, Университетът в Аризона съзададе проекта ,,Двестагодишния Франкенщайн'', който включва публикуване на ново критично издание на романа със специфичен, модерен фокус, Франкенщайн: Анотиран за учените, инженерите и изобретателите.

Проблемът с Виктор Франкенщайн като учен и човешко същество никога не е бил такъв, какъвто е сега- т.е. да противопоставянето на бога и природата, чрез създаването на живот, но и нещо повеч- отричането наличието на всякаква отговорност за това, което си създал. Урокът му е, че огромният капан на творението е морална заплаха. Така и днес производителността, съвременните изобретения и технологиите, които подхранват катастрофата от времето на Шели, са както екзистенциални заплахи, така и нашите последни надежди за спасение от света, който сами сме повредили.

Една от причините – отвъд превъплъщението на Борис Карлофф в ролята на чудовището Франкенщайн че никога не е изглеждала да е така релевантна, както днес, има своето обяснение. Вземете паралелите между Индустриалната революция, която помогна на Шели да се вдъхнови и Информационната ера. Едното било омаяно и безнадеждно, другото нематериално и вездесъщо, но и двете поставят света на ръба с тревога и надежда. Нашето ново поколение от чудовища, създадени от човека - синтетична биология, измамният изкуствен интелект, предизвикателни непрозрачни социални мрежи, климат, който изглежда има собствена воля - са чудовищата, които заслужаваме.

Новото издание на романа, което се състои изцяло от нови есета и бележки под линия, също така носи и проблематиките на литературата - моралното тегло, устройството на текста, креативността на читателите, изложени на риск от подценяване на важността на сюжета. Съществуват елементи на необходимия контекст за състоянието на науката по онова време, историята на мумиите, същността на съчувствието, структурата и целта на епистоларното писане. Но най-важното, есетата и анотациите предлагат уроци за учените - върху хибридите, интелектуалната собственост, менторството, изолацията и изкушенията за преследване на техническата елегантност преди всичко. Това е интересен начин да преразгледаме една история, която ще продължаваме да разказваме отново и отново - отчасти защото ни казва защо сме такива, каквито сме.