Ник Кейв: Хората не искат да приличат на мен 0

Името Ник Кейв не ви говори нищо? Музиката му не ви е позната? Няма страшно, случва се на всеки. Дори и да не познавате г-н Кейв, интервюто, което сме ви приготвили, със сигурност ще запали интереса ви.

Г-н Кейв, пишете музика, книги, сценарии – очевидно сте особено креативен. Писането ли е вашият наркотик? Можете ли да живеете без него?

Бих могъл и се надявам един ден да живея без него. Но точно в този момент... по-скоро съм пристрастен. Не знам, усещам се, че ако не правя нещо, просто ставам доста неспокоен. Иска ми се да мисля, че един ден ще бъда достатъчно доволен от себе си и ще чувствам, че не е нужно да правя всичките тези неща, а мога да отида и да отглеждам домати например.

Нужно ли е да създавате нещо, за да се самоизразявате?

Ако трябва да бъда честен, чувствам, че ако не създавам нещо, самочувствието ми става ниско, самооценката ми забива нос в земята и тогава разбирам, че трябва да се върна обратно в играта и да започна отново да правя нещо. И това, само за да се чувствам анагажиран със света.

Ами истинските наркотици? Липсват ли ви?

Понякога да. Нямам проблем с взимането на наркотиците и никога не съм имал. Бях боклук двайсет години.

Защо спряхте?

Просто е невъзможно да си успешен във всичко, което правиш и затова трябваше да спра. Така че, може би понякога наркотиците ми липсват, но през повечето време изобщо не мисля за тях.

Вие сте модел за подражание...

Боже... за първи път чувам подобно нещо.

Сериозно?

Модел за подражание е човек, който те вдъхновява да бъдеш като него. Може би хората харесват музиката ми, но не мисля, че искат да приличат на мен.

Смятате ли, че е важно човек да има пример в живота си?

Е, със сигурност през годините съм се вдъхновявал от други хора, но "модел за подражание" съдържа някаква авторитарна нотка в себе си. Не звучи приятно. Има хора, които аз считам за герои – такива, които ме интригуват и ме вдъхновяват, имат влияние върху мен и ме правят по-добър човек.

Какво ви накара да напуснете Австралия и да започнете кариера в Обединеното кралство?

Хората тогава много добре знаеха, че ако останат в Австралия, никога нищо няма да постигнат. Ако например създаваш музика, нямаше надежда да успееш да подпишеш договор за запис или да достигнеш до нужната публика. Оказа се, че трябва да напуснеш и да отидеш в Англия, да се опиташ да си създадеш име и чак тогава хората може и да поискат да те чуят.

И защо е така?

Защото през онези години държавата имаше страхотни комплекси за малоценност. Музикалната и звукозаписната индустрия нямаше представа какво беше добро и какво – лошо. Не разбираха. И ние бяхме принудени да заминаваме.

Кое е по-лесно за вас – да напишете песен или сценарий?

Между тях има фундаментална разлика: писането на сценарий всъщност е много лесно, а писането на песен е много, много трудно.

Това е интересно, защото вие по принцип пишете повече песни

Да и може би точно в това е причината. Но писането на сценарии не е точно по моя вкус. Това е нещо, което правя за друг. Режисьорът ми дава основната идея на историята му и въпросът е тя да се разкаже. А когато пишеш песен, си съвсем сам и трябва да си отговориш на много въпроси преди нещо смислено да се появи на бял свят.

Как протича процесът на писане? Слушате ли музика докато пишете?

Не, изобщо.

Всъщност много хора правят точно така

Така ли? Аз го намирам за доста разсейващо, а и вероятно музиката ще повлияе на писането, а това не е добре. Когато работя, го правя в един офис, който е максимално опростен, с празни стени. В него има само едно бюро, нещо, на което да пиша и пианото ми. Такова е мястото, на което създавам песните си. Няма изображения, няма прозорец, през който да гледам и със сигурност не звучи музика.

Каква музика слушахте последно?

Не знам, но по принцип слушам много неща. Майлс Дейвис, The Fall, Джон Лий Хукър, много и различна музика.

Източник: The Talks