
Не е задължително да сте виновни, че сте чули нещо, което не е трябвало или не ви влиза в работата. Понякога хората просто говорят на висок глас и не им пука, че другите ги чуват. Така можете да станете свидетели на доста странни изказвания и ситуации, като тези:
Ухапаха ме по топките два различни шотландски териера...
Нося слухов апарат. В училище го ползвах заедно с микрофон, който учителката ми носеше на врата си. Той пренасяше думите директно към слуховия ми апарат. Та тя веднъж говореше как през уикендите се напивала и спяла с непознати. Стана още по-лошо, когато разбра, че е оставила микрофона включен.
Оправях компютъра на една жена, когато ѝ се обадиха по телефона, за да ѝ кажат, че майка ѝ е починала внезапно.
Слушах две от децата в детската градина да си говорят за Дядо Коледа. Едното попита: "Вярваш ли в Дядо Коледа?", а другото му отвърна: "Вярвам, но той не идва вкъщи, защото живея в приемно семейство".
Полицаите звъннаха на вратата ми, за да ми кажат, че съседът ми от горния етаж е мъртъв. Помежду си коментираха, че трябвало да сложат тялото в два чувала. После чух как го мъкнат по стълбите, защото не се събира на носилка. Туп, туп, туп...
Дочух как 8-годишният ми братовчед и 6-годишната ми сестра си коментират, докато си показват интимните части в килера.