Най-смъртоносните пандемии от древността до наши дни 0

Докато сме застинали в очакване на ежегодната грипна епидемия и се шашкаме постоянно за някакви болести, ние решихме да ви разкажем за най-големите пандемии в историята на човечеството. Какво е да живееш в свят, пропит от зараза, в който закашлянето е прелюдия към прегръдката на смъртта, а по улиците се носи миризма на разложени тела? Днес ще ви разкажем за историята на ужаса.

ЧУМА

Чумата е едно от най-страшните заболявания, рязко съкратило световното население на света. Първата в света информация за чума е написана на глинени плочи от 431–430 г. пр.н.е - започнала в Етиопия и угаснала в Гърция.

Чумните пандемии можем да разделим на три части - Юстиниановата чума, Черната смърт и Третата глобална вълна.

Юстиниановата чума

Тя засяга основно населението на Източната Римска империя по времето на управлението на византийския император Юстиниан I и се проявява на малки вълни през следващите две столетия (541-750).

Епидемията под формата на пандемия достига своя връх около 544 г., когато в Константинопол всеки ден умират до 5000 души, а в някои дни и по 10 000 души. Феноменът е описан от Прокопий Кесарийски. Около 40% от населението на Константинопол умира.

Черната смърт

Най-опустошителната пандемия в историята, причинена от чумната бактерия. Разпространението ѝ започва от Кафа в Крим през 1345-1347 година, когато поради лошата хигиена се заразяват италианските войници на пристанището в града. До 1351 година причинява смъртта на 23 840 000 европейски християни по данни, подадени към папа Климент VI, като за другите вероизповедания няма точни данни. Върлуването на черната смърт продължава до 16 век циклично на периоди от 10-12-20 години. В промеждутъчния период от 10 до 14 век между чумните епидемии, населението на Европа нараства близо 3 пъти и от около 25 млн. достига 75 млн. докъм средата на 14 век. През втората половина на 15 век населението на Европа наброява между 40 и 45 млн. жители, което ще рече, че вследствие от черната смърт европейското население е намаляло за малко повече от 1 век с 30 млн. (като общият брой на жертвите на Черната смърт е многократно по-голям)

Разпространението можете да видите нагледно - ТУК

Трета глобална вълна

Избухва в Индия през 1892 година и обикаля света през Азорските острови и Южна Америка, като жертвите ѝ възлизат само в Индия на 6 млн.

ЕДРА ШАРКА (ВАРИОЛА)

Една от най-древните известни на човечеството инфекции. Първите писмени сведения за едрата шарка са известни от папируса Еберс. Най-ранното веществено доказателство за наличието на болестта е мумията на египетския фараон Рамзес V. Първото описание на епидемия от вариола датира от 1122 г. пр.н.е. в Китай. Най-малко седем божества на религии по света олицетворяват едрата шарка. Такова например е божеството Сопома от митологията на народа Йоруба. В Индия богинята на шарката Шитела Деви е разпространена и почитана в храмове на цялата страна.

Едрата шарка преминава в Япония от Китай през 6-ти век, а епидемията от 735 - 737 година убива повече от една трета от населението на острова.

До средата на 18-и век едрата шарка е сред най-разпространените инфекзиозни болести навсякъде по света с изключение на Австралия. През последните години на 18-и век умират 400 000 европейци годишно. Вариолата също така е причина за една трета от възникналата слепота сред населението. От всички заразени възрастни умират около 20-60%, а смъртноста сред децата била над 80%. Ограничаване на заболяването настъпва едва в края на 19-ти век след въвеждането на ваксинацията. През 20-ти век едрата шарка е поразила фатално около 300-500 млн. души.

ТИФ

Има няколко вида Тиф, но за най-опасен се смята петнистият, който се предава чрез въшките, които когато смучат от заразен човек, остават заразени около 5-10 дни и предават болестта на други хора.

Исторически през XX век епидемичният петнист тиф възниква едновременно с войните. Инфекцията е била особено разпространена по време на Първата световна война и след нея. Една от най-големите епидемии от петнист тиф е регистрирана в Русия през 1918-1922 година, обхванала 25 млн. души, с около 3 млн. смъртни случая. След 1950 година заболяемостта от петнист тиф рязко спада. Днес най-значими огнища на петнист тиф са локализирани в Северна Африка и отделни страни на Южна и Централна Америка.

АНТРАКС (СИБИРСКА ЯЗВА)

Най-старите сигурни сведения за наличието на заболяване от антракс са отпреди 32 хиляди години. Открити са спори от бацила в запазен мамут, умрял в долината на река Хрома в Якутия.

Антраксът е заболяване, известно от дълбока древност. Било широко разпространено в Древен Египет, Сирия и Гърция. В Библията е описан като едно от наказанията над Египет при изхода на евреите от там.

Сибирската язва е била широко разпространена в Средновековна Европа. На границата между хилядолетията два пъти са избухвали епидемии от антракс. През 1607 година на Стария континент избухва епидемия, по време на която умират около 60 000 души. В Америка антраксът се разпространява след заселването на Новия свят от европейците. Сравнително наскоро през 1847 година антраксът се появява и в Австралия.

Независимо от новите лекарства и напредналата медицина някои форми на антракса остават с 95% смъртност, а поради древната история на болестта никой не може да отчете точните жертви, но най-вероятно са милиони.

ИСПАНСКИ ГРИП

Световната пандемия от грип, обхванала целия свят през 1918 година.

Пандемията продължава от януари 1918 година до декември 1920 година, достигайки разпространение дори до Арктика и отдалечените островни групи в Тихия океан. Данните за смъртността варират в доста широки граници, от 50 до 130 милиона жертви, но дори отчитайки по-малкото число, испанският грип се явява една от най-смъртоносните болести в човешката история. При тогавашното население на Земята от 1,86 милиарда души, между 3% и 5% загиват, 500 милиона (27%) са заразените.

Първата световна война не е причина за възникването на пандемията, въпреки че масираното придвижване на големи военни части, както и разполагането на казарми в населените места, спомагат за разпространението на вируса.

Основен фактор е неимоверно нарасналите пътувания на хората в световен мащаб. В началото на 20 век масовото навлизане на модерни транспортни системи улесняват придвижването на близки и далечни разстояния.