
Смята се, че прекомерната употреба на алкохол няма как да помага на човек да работи, камо ли да се справя добре с работата си. Е, съществуват случаи в историята, които доказват, че дори да си пияница, може да си добър в своята област. Разбира се, те показват, че има изключения, които потвърждават правилото. Ето някои от най-известните пияници в света.
Самюъл Джаксън
През голяма част от кариерата си актьорът е зависим от алкохол и наркотици. "Не съм от типа хора, които могат да изпият само едно питие. Никога не съм можел така. Точно това си опитвам да си припомням всеки път, когато ми се допие."
Бъз Олдрин
Вторият човек, стъпил на Луната, се пропива и депресира, след като се връща на Земята. Бракът му се разпада, отчуждава се от роднини и приятели и се изолира. Твърди, че състоянието му е продиктувано от невъзможността да постигне нещо по-голямо от това, което е направил като астронавт.
Винсент ван Гог
Хранителният режим на художника се състои основно от хляб, кафе, алкохол и цигари. Обожава абсент и много от картините му символизират точно това. Смята се, че когато отрязва парче от ухото си, е под влияние на алкохол. Зависимостта му обаче не пречи на продуктивността му.
Ърнест Хемингуей
Печели награда "Пулицър" през 1953 г. и Нобелова награда през 1954 г. за творбите си, но повечето от тях са създадени под влияние на алкохола. Получава множество травми по време на Втората световна война и пие, за да притъпи болката. Приписват му се думите, че "човек не съществува, докато не се напие". "По-скоро бих пропуснал вечерята, отколкото виното."
Елизабет Тейлър
Три десетилетия от живота си Елизабет Тейлър живее със зависимост от алкохол и обезболяващи. През 1983 г. влиза в клиника. "Смятах, че пиенето ще премахне срамежливостта ми, но успяваше само да изкара на преден план всичките ми недостатъци."
Стивън Кинг
Самият той твърди, че през 70-те и 80-те е живял замъглен от алкохола живот. В мемоарите си пише, че почти не си спомня как е написал романа "Куджо" през 1981 г. "Питат ме дали пия. Разбира се, нали съм писател."