Най-зловещите герои в киното 0

Злодеите винаги са били неразделна част от киното, от изкуството въобще, ако щете. Ако тях ги нямаше, логично е – нямаше да ги има и добрите. Позитивните герои обаче никога не са ми симпатични, защото те са ясни. Шампионите на доброто, тези праволинейни труженици на справедливостта никога не са ми били особено интересни с техните положителни качества и дежурната ми победа на края на филма. Винаги съм ги намирал за еднакви и скучни.

Злодеите обаче всеки път са различни, имат своя история и почерк. Тъмната им мания ги прави уникални и, смея да твърдя, по-пълнокръвни образи от техните колеги от другата страна на барикадата. Сега ще ви предложа един кратък списък от изключително зли персонажи, подвизавали се на големия екран и оставали трайно усещане за ужас у поне едно поколение зрители.

В началото обаче искам да направя една уговорка. Злодеите са класирани не по това колко е касова продукцията или колко са известни (въпреки че всички са известни), а по единствения критерий, който има значение за лоши персонажи – това колко зло имат в себе си. Тук става дума за майсторския клас по жестокост, отличниците по садизъм, най-големите страшилища в историята на киното. Затова съветвам хората със слаби нерви и сърца да си ги засилят и да се насочат към първия злодей:

Граф Дракула

Всеки е чувал за вампира – благородник от Трансилвания. Дракула (или Дракулия, както е оригиналното произношение) за първи път се появява в едноименния роман на Брам Стокър от 1897г. Дали зад този образ има действителна личност се е обсъждало много, спрягат се различни имена, сред които най-много изпъква влашкият владетел Влад III Дракул, известен с това, че е обичал да побива враговете си на кол.

Първата екранизация на произведението е от далечната 1921, филмът се казва "Носферату"  на режисьора Фридрих Вилхелм Мурнау. Оттогава бледият смугъл мъж с лилавата яка е станал символ на злото и покварата. Трябва да се отбележи, че освен дете на сенките и кръвопиец, Дракула е и злодей, въплъщаващ сексуалната поход и съблазънта. Не една и две девици са писнали от загадъчния му поглед и острите му зъби. Толкова за Дракула обаче, защото дългият стаж на страшилище донякъде го е поизхабил и комерсиализирал и сега той е по-скоро популярен, а не толкова страшен образ. Все пак отдавам нужното уважение на пионера.

Куклата убиец Чъки

Може и да е дървена кукла, но малкият Чъки е голяма гад. Първо на първо в Чъки е вселен дух на сериен убиец, които се е преквалифицирал на детеубиец. Това да искаш да убиваш деца винаги е държало едно от първите места по гадория. Освен това куклата изглежда много притеснително, сякаш е болна от тежко душевно разтройство и едновременно с това много се забавлява да кълца всичко на ред. Това води до третия довод – Чъки е от старата школа – върши си работата с хладни оръжия и остри предмети. Винаги съм смятал, че истинският злодей трябва да борави с остриета, защото тогава е близо да жетварта си, нещата са лични, а с един двайсетсантиметров нож професионалистът може да направи чудеса, освен това близкото разстояние позволява на злодея да прошепне нещо извратено в ухото на жертвата, малко преди последния ѝ дъх.

Въпреки всичко Чъки и филмът му "Детска игра" от 1988г. си остават по-скоро при детската аудитория. Интересно е в случая, че през 2013г. ще има римейк на въпросната лента.

Джокера от "Батман"

По принцип не смятам, че противниците на супергероите имат в себе си чистото зло. Те са по-скоро объркани антиподи на своите врагове. В повечето случай не са изначално зли, а стават лоши по стечение на обстоятелствата и накрая се разкайват, а разкаянието е крайно неприемливо за един истински изверг. Джокера е изключение, той никога не е бил добър, през цялото време е крайно луд, а накрая през ума му (доколкото му е останал) не минава и грам съжаление. Лошото на Джокера е, че, както повечето злодеи от този тип (което е разбираемо с оглед на продукцията), не е много по убиването, а повече залага на несвързаните приказки и заплахите.

Томас Хюит (Коженото лице) от "Тексаско клане"

Лека-полека нещата почват да стават сериозни. Коженото лице от зверския (по-точно определение няма) "Тексаско клане" е онзи приятен господин, които носи маска от кожата на лицата на одраните си жертви и никога не се разделя с пърпорещата си моторна резачка. Той не говори, не чува и не го интересува нищо друго, освен да реже с бензиновия трион и после да си прави дрехи от кожите на жертвите. Лично аз смятам, че една от най-запомнящите се сцени във филмите на ужасите е именно с негово участие. Моментът от "Тексаско клане" 2003г. Жертвата тича из едни простори, от които висят бели чаршафи, тя тича и пищи, кожодерът не се вижда, чува се само резачката му, след секунди писъците спират, чаршафите вече са червени, а моторът продължава да бръмчи. В Томас Хюит няма нищо човешко, той в въплъщение на животинското зло, на моменти прекалено животинско.

То (Пени Уайз) от "То"

Героят от култовия роман на Стивън Кинг "То" 1987 г. заема трета позиция. Симпатичният, поне в началото, клоун с червена косичка се е докоснал до истинското зло. Той яде деца. Но не като вещицата от приказката за Хензел и Гретел, той ги яде натурално с апетит на паяк (в какъвто междувпрочем може да се превръща). Яденето на деца е изключително силен прийом, едно е да убиваш жени и мъже, а съвсем друго да откъсваш ръцете на сладки дечица и после да ги ядеш. Стивън Кинг си знае работата, разчита на ужаси, които са направо в десетката и изобщо не се свени да удря под кръста. Не само че е изключително кръвожаден, То е подъл и използва страховете на горките деца срещу тях, зловещо, а? Екранизацията на филма от 1990 г. е повече от добра, благодарение на нея Пени Уайз става световно известен и започва да тероризира целия свят с образа си.

Ханибал Лектър от "Мълчанието на Агената"

Няма как да пропусна ерудита – канибал от четирите романа на Томас Харис. Образът на Лектър винаги ще остане свързан с превъплъщението на неповторимия Антъни Хопкинс. Серийният убиец със славянски корени е станал нарицателен образ за един от най-зловещите типове злодеи – този от интелектуален тип. Най-силното и зловещо оръжие на психиатъра е неговият ум. Той не е садистично животно като Коженото лице, не е свръхестествена сила като То, той е един краен, но съвсем реалистичен мизантроп със смазваща интелигентност. За него хората не са нищо повече от бездушни парчета месо и най-хубавото, което може да се направи с тях, е да се сервират със сос "тартар". Жестокостта на Ханибал не познава граница, защото той не се възприема като част о човешкия род и следователно не познава състраданието. Ханибал Лектър и смразяващият поглед на Антъни Хопкинс заемат второ място, въпреки че съвсем спокойно можеха да са на първо.

Пинхед и ценобитите от "Хелрайзър"

Първото място е за Пинхед и неговите ценобити. И сега ще се опитам да ви убедя, че заслужават да се преди Лектър. Баща на тези герои е Клайв Баркър с новелата му "Прикован към Ад". Първата екранизация на поредицата (която е изключително голяма, поне 7-8 филма) е от 1987 г. Според мен тя бележи и върха на жанра хорър, който горе-долу с началото на новото хилядолетие започва да изчезва, а сега съвсем загива. Пинхед е онзи съскащ демон, в чиято глава са забити десетки пирони, при това отвътре навън, не ми питайте как става – не знам. Той е предводител на всички ценобити, които заедно формират "Ордена на раната". Това са хора, които са прекрачили границата в търсене на плътски удоволствия и са наказани да прекарат вечността като ценобити. Те са поискали от Ада да им достави безкрайна наслада в замяна на душите им, а вместо това са получили вечност изпълнена с болка. Телата им са осакатени, облечени са в лъскави кожи, а от плътта има висят всевъзможни куки, синджири и пирони. Те излизат от Ада, когато някой ги повика или неволно отвори една красива кутия-пъзел. След това всичко е ясно – ценобитите не мирясват докато не завлекат нещастника при тях в ада, за да го подложат умопомрачителни мъчения до края на вечността или не бъдат прогонени с измама. Пинхед и ценобитите са на първо място, защото тяхната жестокост не познава граници, смисълът на съществуването им е да причиняват болка и не се спират пред нищо, за да изпълняват предназначението си. Моят личен съвет е, ако видите някога ценобит, а вие без съмнение ще разберете, че е това е ценобит, щом го видите, е веднага да бягате в обратната посока.