Най-добрите смешки от социалните мрежи до сряда! 0

Събера ли се с Гошо, винаги се напиваме като талпи. С Иван се съберем - кафенце, пастички. С Митьо - ракийка, салатка. С Драго - две ракийки, салатки… Обаче закача ли се с Гошо - кофа ракия и кофа салата не стигат!

Е, последния път… Натикахме се като мотики… Целувахме се, тупахме се, клехме се във вечно братство, ревахме от умиление. Качвам се на Жигулата и към нас. Аз като се напия, карам като по учебник. На кръстовището до гарата ми върти буркан катаджия. Спирам. Гледам право. Ама май главата ми клюма… Книжката ли? Ето я…

- Я излез!

Излизам. Оня ме обиколи два пъти с ръце на бутовете и се подсмихва. Колегата му от другата страна спря някаква западна кола. Оттам - музика, кикотене. Моят катаджия изхъмква и вика:

- Ела с мене! Май трябва да надуеш тръбата.

Аз се чудя: "Абе каква тръба? Аз никога не съм свирил на дудук, па камо ли на тръба." Оня ми се хили - демек ще свириш и хоро ще играеш! Викам му:

- Нито ще свиря, нито хоро ще играя, щото е демокрация.

През това време от другата кола се развикаха и катаджията ми тикна машинално книжката в ръката.

- Чакай малко! - вика.

И почват разправия - ама голяма гюрултия беше. Аз се клатя като онуй на стенния часовник и си викам: "Абе, аз що да го чакам, щом книжката е у мен?" Качвам се на колата и - мръсна газ. Отивам пред блока, мушвам я в гаража и - в леглото.

Рано сутринта жената ме събужда бясна. Вика:

- На вратата те чакат полицаи. Каква пак си я забъркал?

Аз пък й просъсквам:

- Цяла нощ сме били кълка до кълка, не съм мърдал от къщи!

Абе, наистина полицаи - клатят се нервно пред вратата и питат дали съм еди-кой си.

- Същият - отговарям.

- Снощи къде беше?

Ама аз съм подготвен:

- Вкъщи, честен кръст! Питайте жената!

А тя през рамото ми:

- Филм гледахме, швепс пихме (аз и швепс!)

Ония се спогледаха и пак:

- Абе, ти ли си еди-кой си?

- Аз съм.

- Къде ти е колата?

- Долу в гаража.

- Ами да отидем да я видим!

Отиваме. Смело отварям. Майко! Вътре стои полицейска Жигула и върти ли върти буркан.

- Бунак! - изпъшка единият катаджия. - Поне да бе угасил лампата! Ще те убия! Пре*бал си ми акумулатора!

На една жена съпругът й отишъл в командировка. Станало й скучно и се обадила на любовника си, който бил военен. За съжаление той имал дежурство. Тогава позвънила на другия, но и той бил нещо възпрепятстван и така на другия, и на другия, и на последния, който бил полицай, но и той не можел да дойде. Жената се примирила и решила да си ляга. В това време се позвънило и военният се появил - успял да намери кой да го смени за малко. Тъкмо започнали и се позвънило отново. Двамата се уплашили, че е съпругът й и военният се скрил на балкона. Но се оказало, че това бил другият любовник. Същата съдба последвала и него, и третия, и полицая, защото накрая наистина си дошъл съпругът й.

Мъжете на балкона умували как да се спасят. Военният казал:

- Аз измислих, спасявам се! - и почукал на вратата.

Отворил му съпругът. Военният извикал:

- Да е минавал оттук случайно един избягал войник?

Шокиран съпругът отговорил:

- Не, не никой не е минавал.

Военният, козирувайки, се извинил и бързо излязъл. В този момент полицаят казал:

- Аз имам идея, ще ви спася!

Почукал на вратата и преди още съпругът да се е окопитил от появата на военния, полицаят попитал:

- Да е минавал един, преоблечен като военен?

- Да, да, току-що мина един.

Полицаят се обърнал към балкона и извикал:

- Оперативната група, след мен!

***

Като малък се плашех от тъмното. Сега, като видя сметката за тока, се плаша от светлото.

***

В тоя студ , най-добре е маските ни да са от памучен плат...

***