Днес решихме да се поразровим из старите български книги с вицове и открихме една точно за нашия любим стил - черен хумор. Подбрахме едни от най-добрите смешки от книгата "Черен хумор" на Иван Василев и сега ще ви позабавляваме.
Върви си "Черният хумор" и по едно време стига до едно село с прокажени. Среща един от местните жители и се опитва да го заговори нещо:
– Есен е...
– Как разбра? - попитал прокажения.
- Капят ти месата...
***
Две планети си говорят:
– Как си?
- Абе зле, налегнаха ме едни вируси Homo Сapiens.
- А, тия съм ги имала, те сами се убиват, малко ти остава.
***
Канибалите също смятат, че хората са създадени един за друг.
***
Дори да са ви изяли, все пак има два варианта за изход...
***
Тя беше толкова грозна, че дори канибалите повръщаха.
***
Двама канибали:
– Хич не си харесвам тъщата...
– Ок, яж само гарнитурата тогава.
***
Как да не обичам земята, щом ще ми се налага да лежа в нея.
***
Той водеше толкова здравословен начин на живот и изглеждаше толкова добре, че беше истинско удоволствие да го погребваш.
***
- Жорко, престани да гризеш ноктите. И изобщо - махни се от покойника!
***
– Да ми беше купил поне цветя!
– Докато си жива, няма да стане!
***
Човекът - душица, обременена с труп.
***
Обаждане в моргата:
– Ало, Джабазов да е при вас?
– Тука всички са без документи. Някакви особени белези?
– Особени белези... ами да - заеква!
***
Циникът - това е човек, който, когато види цветя, се оглежда за гроб.
***
- Всяко лято нашите ме пращат при баба и дядо - много е скучно на гробищата.