Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Ежеседмичната ни класация на най-бруталните смешки, които опорочиха интернет е готова. Какво съчиниха изродите пред компютрите тази седмица?
- Докторе, боли ме черният дроб!
- Покажете си езика!
- Абе, докторе, казах ви че ме боли черният дроб!!
- Покажете си езика!
- Докторе, шегувате ли се?!
- Добре тогава, покажете си черния дроб...
***
- Миличък, купих нови завеси, какво мислиш?
- Ами...
- Кажи честно де! Ако не ти харесват, ще ги върна.
- Не ми харесват.
- Ще свикнеш.
Мъж се прибира в къщи след сериозен запой с приятели /пили на разстояние от два метра/, а жена му го посреща от вратата:
- Аз съм хищна и граблива орлица и съм жадна за с*кс.
Мъжът я грабва, разкъсва дрехите и, след това я омазва с мед, разкъсва една възглавница и я овъргалва в перушината. Жената притваря очи в тръпнещо очакване, а той я изкарва на терасата и гръмко
извиква:
- Къш, птицо граблива!
***
Доктор към пациент:
- Трябва веднага да започнете диета. Никакво месо, цигари, кафе, алкохол, жени, шоколад, с*кс.
- Но докторе, аз все пак съм мъж!
- Еее добре де, може да продължите да се бръснете!
Много скучен ден… цял ден гледах телевизор! Накрая не издържах и го включих
***
Четирима пенсионери са на почивка в Несебър. Разхождат се из града и виждат кръчма с табела: "Всички напитки за 20 стотинки". Шокирани от това, те влизат вътре. Кръчмата е хубава, чиста, с много
място и много посетители. От вратата чуват гласа на приятелски настроен барман:
– Здравейте господа! Заповядайте тук! Какво да Ви сервирам?
– Четири чаши уиски, моля.
– Заповядайте… Моля, 80 стотинки.
Пенсионерите се споглеждат, плащат, пият и поръчват още.
Те отново плащат 80 стотинки. Поръчват отново и пак 80 стотинки. Накрая един от тях не издържа и пита бармана:
– Бихте ли ни обяснили защо тук е толкова евтино?
-Вижте… Години наред бях моряк, но винаги съм мечтал да имам собствен ресторант. Когато спечелих от лотарията 8 милиона лева, купих този ресторант. С толкова много пари не ми се налага да печеля.
Правя това, което ми харесва, срещам се с много интересни хора.
Един от пенсионерите е възхитен:
– Каква страхотна история! Но кажете ми, защо тези тримата в ъгъла стоят от 1 час...
- Аааа, тези господа са от Габрово и чакат 50% намаление след 18.00часа.
***
Прибирам се от работа, гледам - един върти гуми пред гаража. Вика:
- Госпожо, ако обичате бутнете малко!
"Ми, ше бутна, що да не бутна?" - си мисля. - "Утре може и аз да забуксувам."
И като почна едно бутане: напред-назад, напред-назад, един час. По едно време оня спря, слезе от колата и вика:
- Зае*и, няма да мога да изляза!
- Ама ти искаш да излезеш ли бе, пич? Що не казваш? Аз бутам да влезеш.
Собственик на ресторант нарежда на бармана:
- Довечера приготви специален коктейл - 10 грама ракия на 100 литра вода.
- Че кой ще го пие това?
- Ще има банкет на хомеопатите.
***
В Саудитска Арабия предаването "Ергенът" се провалило. Още в първия епизод ергенът заявил:
"Взимам ви всичките!"
***
Събера ли се с Пеньо, винаги се напиваме като талпи. С Иван се съберем — кафенце, пастички. С Митьо — ракийка, салатка. С Драго — две ракийки, салатки… Обаче закача ли се с Пеньо — кофа ракия и
кофа салата не стигат!
Е, последният път… Натикахме се като мотики… Целувахме се, тупахме се, клехме се във вечно братство, ревахме от умиление… Качвам се на жигулата и към нас. Аз, като се напия, карам като по учебник.
На кръстовището до гарата ми върти буркан катаджия. Спирам. Гледам право. Ама май главата ми клюма… Книжката ли? Ето я… Я излез!… Излизам. Оня ме обиколи два пъти с ръце на бутовете и се подсмихва.
Колегата му от другата страна спря някаква западна кола. Оттам музика, кикотене…
Моят катаджия изхъмква и вика: "Ела с мене. Май трябва да надуеш тръбата". Аз се чудя: абе, каква тръба, аз никога не съм свирил на дудук, па камо ли на тръба. Оня ми се хили — демек, ще свириш и
хоро ще играеш. Викам му: "Нито ще свиря, нито хоро ще играя, щото е демокрация…"
През това време от другата кола се развикаха и катаджията ми тикна машинално книжката в ръката. Чакай малко, вика. И почват разправия — ама голяма гюрултия беше.
Аз се клатя като онуй на стенния часовник и си викам: абе, аз що да го чакам, щом книжката е у мен?… Качвам се на колата и мръсна газ. Отивам пред блока, мушкам я в гаража и в леглото.
Рано сутринта жената ме събужда бясна. Вика, на вратата те чакат полицаи, пак каква си я забъркал. Аз пък й просъсквам: цяла нощ сме били кълка до кълка, не съм мърдал от къщи!
Абе, наистина полицаи: клатят се нервно пред вратата и питат дали съм еди-кой си. Същият, викам. Снощи къде беше? Ама аз съм подготвен: в къщи, честен кръст! Питайте жената. А тя през рамото ми:
филм гледахме, швепс пихме (аз и швепс!?) Ония се спогледаха и пак: абе, ти ли си еди-кой си? Аз съм, викам. Къде ти е колата? Долу, викам, долу в гаража. Ами да отидем да я видим…
Отиваме. Смело отварям. Майко… Вътре стои полицейска жигула и върти ли, върти буркан…
— Бун@к — изпъшка единият катаджия. — Поне да бе угасил лампата! Ще те у.б.ия, бре! Изтощил си акумулатора.
Чак сега си за обяснявах, де що квартални котки имаше, шпалир да правеха пред сами гаража.
Автор: Андрея Илиев
Жена пържи яйца за закуска.
Изведнъж в кухнята се втурва мъжа:
- Внимателно!!! Внимателно!!! Сложи повече олио!!!
Боже мой! Пържиш прекалено много яйца наведнъж! ПРЕКАЛЕНО МНОГО!!!
Обърни ги! ОБЪРНИ ГИ ВЕДНАГА!!! Трябва им повече олио! Божичко!
ОТКЪДЕ да вземем ОЩЕ ОЛИО? Сега ще залепнат!!!
Внимателно! ВНИМАТЕЛНО! Казах ВНИМАТЕЛНО!!!
НИКОГА не ме слушаш когато пържиш яйца!!! НИКОГА!!!
Обърни ги! БЪРЗО!!! Ти да не си малоумна?!!
Съвсем ги развали?!! Не забравяй да посолиш!
Винаги забравяш да посолиш! Използвай СОЛ!
С-О-О-О-О-Л!!!
Жената учудено гледа мъжа си:
- Какво ти става днес?! Смяташ, че не мога да сготвя едни яйца ли?
Мъжът спокойно обяснява:
- Исках да ти покажа какво ми е когато карам колата.
***
БРИГАДИРСКИ НЕДОРАЗУМЕНИЯ
Автор: Андрея Илиев
"Едно време имаше бригади. Много бригади. Нашето поколение с тях израстна.
Бях вече студент четвърта година и ме пратиха с първокурсниците в едно сливенско село да берем грозде. А нашият институт по принцип е дамски. Мъжете сме като за кадем. И с цел ефективност решаваме:
пет момичета берат грозде, а едно момче изнася щайгите от редовете. Ето тая тактика ми създаде големи неприятности.
Имахме един Людмил — хубавичко момче, ама голяма май*муна. Дето е той, все се кикотят. Майтапчия, значи.
Е, той след една "тежка" вечер едва се довлякъл до лозята и паднал заспал в един ред. Момичетата от солидарност сами заизнасяли щайгите. Обаче една бдителна селянка го видяла и веднага го заяла:
— Защо не работиш?
— Уморен съм — рекъл й той кротко.
— Уморен ли? Мързелив си ти.
— Да. Много мързелив.
— И нахален! Ще се оплача от теб на началника. Как ти е името?
— Оплачи се. Името ми е П*нис.
И мушнал пак морна глава под лозата.
Та идва женището — червендалесто и мускулесто, — слага ръце на кръстта и ми вика:
— Браво! Стоиш си тук, командире, ровиш си в книжките. А твоят п*нис въобще не помръдва.
Бях като гръмнат.
— Как не мръдва? Вие откъде знаете?
— Ами не виждам ли? Момичетата се мъчат, а той клюма ли, клюма… Какво клюма, направо спи! За такова нещо трябва от комсомола да изключват!
— Слушайте, другарко, в края на краищата той си е мой.
— Така ли? — побесня тя. — До по-горните началници ще пиша! А тоя твой п*нис… Ще видим! Главата му ще откъ*сна!
Машинално си стиснах краката. Тая с тия яки ръчища..."
