В средата на XIV век в град Оксфорд и Оксфордския университет живеят, в очарователна симбиоза, граждани, студенти и професори вече няколко столетия. Както обаче всяка хубава приказка, венерическа болест и голяма заплата, всичко си има край. Напрежението между жителите на града и студентите (кой на кого оправил жената, кой отмъкнал пиячката на друг), достига фаталния момент на 10 февруари 1355 година.
Всичко се случва в деня на светата Схоластика Девица. По този повод няколко студентчета от университета се забиват в една от таверните в града, за да се накъркат здраво (ето, виждате за 661 години Студентски град не мръднал много). Таверната е приятно барче на име "Суидлсток" в центъра на града. Слави се с това, че поддържа доста ниски цени и е предпочитано място на студентите.
И така... вечерта си върви привидно добре, докато две студентчета - Уолтър Шпрингехеус и Роджър Честърфилд, не започват шумно да се възмущават на качеството на пиячката в бара (което само по себе си е тъпо, тъй като се намирали в най-евтината пивница в града). Собственикът на Таверната Джон Кройдън им прави забележка, но единственото, което получава, е чаша в главата.
Историята за пререканието между бармана и студентите моментално обикаля града и университета. Кметът натиска ректора, да издаде указ за ареста на двете пиянки (университетите по онова време имат статут различен от обществения и се подчиняват на техни си закони), но ректорът отказва.
По това време почти две дузини студенти отиват към кметството и най-арогантно обиждат цялата местна власт, заедно с кмета (всичко е по-интересно от ученето).
Възпоменателен надпис за трагичната таверна
Възмутени от академичната наглост, жителите на града излизат по улиците, крещейки: "Бой! Бой! Бийте бързо! Бийте силно!".
Кървавият конфликт между студентите и жителите на града се води цели два дни. След като мелето свършва, цифрите изглеждат така - Университетът губи 63 души, а градът - 30.
Според историческите констатации за събитието се сочи за виновен градът. Затова на всеки 10 февруари градът изплаща на университета по пени за всеки убит. Това продължава до 1825 година (470 години), когато тогавашният кмет се отказва да плаща повече.
Официалното споразумение между града и университета се подписва чак през 1955 година, след 6 века.