Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Освен да гледа картофи и зелки. Разбира се, Фауджа Сингх (от англ. Fauja Singh) не се занимава с фермерство от 60-те години на миналия век насам, точно от момента, в който напуска родния Пуджаб и се преселва в Обединеното кралство.
Оказва се, че възможностите на господин Сингх, който е роден през далечната 1911 г. и съвсем реално в момента е на 100 години, надминават и най-смелите очаквания. Това е така, защото само преди няколко дни бившият фермер от Пунджаб стана най-възрастният маратонец в историята на Света. Столетникът покри дистанцията от 42 км и 195 м за осем часа, 25 минути и 16 секунди и завърши на 3850-то място, което учудващо не е последно. Зад Сингх финишират цели петима други участници, които макар и млади не успяват да преборят упоритото старче.
Каква е тайната на този завиден успех? На първо място, тренировки. Сингх започва да тренира преди 11 години малко след смъртта на неговата съпруга и син. Постепенно тези тренировки стават ежедневие, в което британецът с индийско потекло бяга по цели 16 километра, всеки ден. От голямо значение, според самия Фауджа е и диетата. Той залага на къри с джинджифил, чай и положителна нагласа.
След състезанието, което между другото се е провело в Торонто, Сингх споделя, че е повече от щастлив и че най-накрая е сбъднал една от най-големите мечти в живота си.
Просто феноменално! Аз не съм сигурен, че в момента съм в състояние да измина и половината от тази дистанция, камо ли цялата, камо ли на сто години. Подвигът на Сингх наистина е изключителен и за пореден път демонстрира безграничието на човешката воля. Упоритостта на Фауджа, неговият силен дух, каляван в продължение на един век, определено трябва да служат за пример не само на всеки един съвременен спортист, но и на всеки човек.
Добре знаем, че спортът в днешно време се е превърнал в бизнес, постижението на Фауджа Сингх обаче е явно доказателство, че спортът не е бизнес, а начин на живот. Човек би трябвало да спортува, за да се чувства добре, за да подсили организма си и да подобри живота си като цяло, а не за да получи лъскав договор за милиони и ново Maserati.
Един фермер от Пунджаб на сто години доказа на себе си и на света, че спортът прави хората по-щастливи, по-богати духовно, а не материално. Ще си позволя тук да предложа един малко по-съвременен прочит на олимпийския принцип на Пиер дьо Кубертен - важно е участието, а не наградата!
