Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Вратите на метрото се плъзгат навътре и навън вагодните потъват в тунела.. Филип Ашфърд Копола изобщо не забелязва суматохата . Той остава неподвижен, с краъстосани крака, близо до стената, прехвърляйки поглед между плочките и блежника си. Той прокарва синя писалка по страницата, като прави стотици точни вертикални линии. Той копира всички плочки и други подробности, които всички тези пътуващи едва забелязват. Има много от тях.
Копола прекарал четири десетилетия в документацията на архитектурните особености на метрото в Ню Йорк в серия от прецизни скици с писалка върху хартия. Докато чертежите са черно-бели, Копола отразява цветовете - от кобалт до праскова, оранжева охра до виридиан.
Това е работа с голямо внимание, а хрониката на изкуството и архитектурата на всяка станция е отнела много по-дълго, отколкото той си е мислил. "Прекарах много години върху тази работа, но не съм постигнал толкова много", казва той в документален филм от 2005 г. Това, разбира се, зависи от това как го гледате. Копола си е проправил път през 110 от 472 станции на града. Неговите 2000 скици изразходили 41 тетрадки.
Джеръми Рабоймън, който режисира документалния филм, и неговият сътрудник Езра Букщайн разгледаха всички тези страници, за да изберат 120 скици, които ще бъдат публикувани в Princeton Architectural Press. Една изложба на работа Копола също е изложен в транзитен музей в Ню Йорк в Grand Central Terminal. И двете имат чувството за ретроспекция на средата на кариерата на един художник, който има много повече скици пред него.
Книгата, озаглавена One-Track Mind: Изчертаване на метрото в Ню Йорк е изпълнена със скиците на Копола, но те излизат далеч извън самите метростанции. Станциите на града са, в по-голяма или по-малка степен, силно орнаментирани с мозайки, релефи, плаки и др. Подобни декоративни елементи на практика са били забранени от първия транзитен договор за града през 1900 г., който напомня на архитектите да си представят станциите "с оглед на красотата на външния им вид, както и на тяхната ефективност". Макар че красотата и ефективността най-вероятно не са от най-висок клас, нюйоркчаните мислят че станциите на метрото никак не са скучни. И Копола се стреми да докаже точно това.
Когато бил студент по изобразително изкуство, Копкола е очарован от украсата, датираща от ранните години на вековната система, и започна да го скицира през 1978 г. Той гравитира по-специално работата на архитектурната фирма Heins & LaFarge, която трябвало изгради в Бруклин станцията на Гранд Бороу "Сякаш Римската империя оживява, това е такова царствена станция", каза той за "Ню Йорк Таймс" . - Това е просто върхът''.
Копола възпроизвел някои от смайващите подробни плаки фаянс, разказващи историята на града: на ул. Фултън, 1905 изображение на един параход, например, издигаща се в "Хъдсън" или в "Гранд Централ" - един пътуващ локомотив. Други скици са на места, които повечето пътуващи досега няма да видят, като старата станция на градската зала, която затворила влаковете през 1946 г., но от време на време прави обиколки. Копола внимателно копира сводестите тавани, украсена кабина за билети, сложна тухлена зидария, циркулярни следи и мозайка с оловно стъкло. Техният цвят в скиците си? Аметист.
Много от другите мозайки, плаки процъфтяват по подобен начин, но не се виждат от повечето пътуващи, но не защото са скрити или затворени. Хората просто не ги забелязват сред суматохата, тълпите, закъсненията и раздразнителната клаустрофобия в живота на пътуващите в Голямата ябълка. Хората могат да бъдат простени, че забравят колко чудно може да бъде метрото . Но работата на Копола е належащо напомняне за забавяне, излизане от тълпата и поглед от близо.
