Мотористи - мускетарите на пътя 1

Ето я и обещатана втора част на статията, посветена на моторджиите. Може да съм заобиколен от Div-анета, но това не значи, че не изпълнявам обещанията си. И както обещах, тук няма да ви заливам с разлики между класове, техническа информация или нещо от сорта. 

Ще разкажа малко повече за живота на моториста, за нещото което не се вижда, а се чувства. То не може да се опише, трябва да се преживее. Без значение какви мотори харесваме, какво караме или как караме, всички ние сме братя. Има неписан закон, че не може да изоставиш или подминеш брат-моторист в беда. Без огледа на възраст или опит си длъжен да помогнеш и за разлика от останалите водачи на пътя – ние го спазваме. Естествено, помагаме и на други, нуждаещи се от помощ. Във времена като нашите, където всички винаги са забързани за някъде, озлобили са се един към друг, такива моменти на човешко състрадание са истинска рядкост. В голяма част от случаите, когато спираме, за да окажем помощ първото нещо, което си мислят е, че сме изнасилвачи, обирджии или изроди от този род. Лично аз съм виждал как мото-клуб, в чиято формация имаше към стотина мотора, отби от пътя, за да помогне на събрат, закъсал със скутер. Точно поради тази причина лично аз смятам, че мога да нарека мотористите "хора", много повече, от който и да е друг.

Приятелството е най-важното нещо за един моторист. Както и казаната дума. Това също са неща, чужди в наши дни. Човек за човека е вълк, но доверието между хората избрали живота на две колела е безценно. Сега си представете трима приятели, тръгнали на път по стария начин, просто за да обикалят и да се радват на природните прелести. Под "стария начин" имам предвид без GPS, без телефони или каквато и да е връзка със света, само те, машините, дисагите и пътя. В тази "верига" от хора не може да има некачествено звено. Всеки от тях разчита на останалите, както и те на него – нещо като мускетарите. Никой не е казал, че е лесно, но именно в това е смисълЪТ – чрез изпитанията откриваш себе си, откриваш и останалите. Моторът ти дава свободата да изпиташ неща, непознати преди това. Такива са например задружието и креативността, когато ти се повреди машината и взаимно се опитвате да я поправите, при това на пътя с минимум инструменти, истинската увереност, която се придобива с времето, когато си минал през много изпитания, куража да скочиш в непознатото и любов. Любов в най-чистата ѝ форма. Любов към свободата, която имаш, яхнал своята машина. Малко хора могат да оценят тази свобода и малко могат да ѝ се насладят истински.

С течение на времето разбираш, че приоритетите ти всъщност са различни. Искам да кажа, че идва момент, в който разбираш, че да спреш, за да хапнеш и отпочинеш е по-важно от това да постваш във Facebook. Разбираш, че е по-добре да имаш 7-8 истински приятели, на които може да се довериш, защото заедно сте минали през десетки изпитания и стотици хиляди километри, а не 700-800 последователя в Twitter, на които много-много не им пука за теб. Започваш да смяташ, че и да имаш несметни богатства, те са нищо, ако нямаш няколко хубави спомена от времето, когато сте седнали ти и приятелите ти край огъня, топлейки консервите, защото сте замръкнали в пустошта, поправяйки мотора на някой от вас.

Като за финал искам да кажа следното: Всеки трябва да опита от живота на две колела, на някой ще му хареса, на друг- не, но съм сигурен, че ще ви остави спомен. Моторът приближава хората към естествените неща, прави ни по-добри хора, както и ни доставя удоволствие. Убеден съм, че няма да сбъркате, ако послушате този съвет. А сега, пуснете си някой от филмите Easy Rider, Hell Ride, The Wild One, Biker boyz. Пуснете си след това и малко здрав рок и сте готови за най-вълнуващото пътуване в живота си. Пътуване на две колела. Но най-добре изчакайте до пролетта, когато мотористи от всички градове ще запалят машините си и ще се развихрят по мото съборите.