Лошите страни да си на 30 години и да ходиш по барове 0

Времето си минава, годините се трупат, а ние упорито се опитваме да не мислим за това дали сме стари, дали сме досадни и дали поколенията след нас са ненормални или просто не разбираме какво се случва в главите им. Може би пък и ние сме били такива и по-големите от нас са ни мислили за тъпи.

Така или иначе, почти не се срещаме с много по-младите от нас. Обикновено се случва на места, на които се сервира алкохол или с една дума - баровете. Истината е, че все по-рядко ходим "на бар" и все по-често се оказваме "на кръчма", като в тази констатация няма нищо срамно. Напротив. Улегналият човек обича да седне удобно, да може да си чуе приказката с хората, с които е излязъл, да замези спокойно, да си пийва бавничко, а не да го блъскат разни жизнерадостни хора, да му разливат питието и да го пререждат на бара.

И все пак, случва се някой да ни покани на бар, а ние да имаме неблагоразумието да приемем поканата. Отиваме, преглътнали целия скептицизъм, който сме събрали, но не след дълго започваме да осъзнаваме, че:

- две големи в бара ни струват колкото 5 бири или 2 еднолитрови кани с вино в кръчмата

- точно в този момент можеше да сме си у дома на дивана и да си наливаме от студената двуцевка

- утре сутринта сме на работа

- всички около нас ни дразнят, но и ние сме били абсолютно същите досадни инфантили

- има прекалено много дърти чичаци, които забиват млади момичета

- има голяма вероятност да сме най-възрастните в бара

- някои от думите, които явно се използват от младите, ние изобщо не ги разбираме

- наблюдаваме как момчурляците наоколо се напиват и нямат търпение да се сбият

- се изнервяме от необходимостта да се редим на бара, за да си купим една ши*ана скъпа бира

- алкохолът е ужасно менте или е обидно разреден

- музиката е далеч от приятна и е прекалено силна

- не знаем нито един от новите хитове, а около нас хората пощуряват