Лина Никол за баланса, бягството от реалността и отговорността да бъдеш музикант 0 2

Лина е едно от тези нежни вдъхновения, от което българската сцена има толкова огромна нужда. Музиката, която прави, те отвежда далеч извън рамките на реалността и ти подарява един топъл танц под звуците на гласа ѝ. Ние се срещнахме с нея, защото смятаме, че талантът и красотата заслужават твоето внимание. 

И така, за начало ни се представи. Как се казваш, с какво се занимаваш? Коя е Лина?

Името ми е Веселина Николова, артистичният ми псевдоним е Лина Никол. Певица съм и пея в стил RnB, поп, соул, фънк – и работя с едни прекрасни музиканти.

Кажи ни за тези прекрасни музиканти?

Станислав Арабаджиев – пиано, Александър Славчев – китара, Радослав Славчев – Riverman-бас и Богомил Енчев – барабани. Това е групата.

Да започнем от далеч, какво те накара да се занимаваш с музика. Учила си нещо съвсем различно, от къде дойде страстта ти към това изкуство?

Майка ми и баща ми са музиканти и музиката винаги е била част от ежедневието и от семейството ми. Свирила съм на класическо пияно, след това реших, че пеенето ми е по-интересно, така тръгна всичко: композиране, пеене и т.н.

Защо тогава не се ориентира към музикалната консерватория?

Защото всички ми казваха, че по-скоро ще разваля моя стил на пеене, отколкото да създам нещо по-добро. Другата причина са родителите ми, тъй като те са музиканти и ми казаха: "Моля те, подсигури се с нещо друго" (смее се)

Ок, а какво ти дава и как те определя музиката?

Музиката ми дава всичко – успокоението и бягството от реалността. Чрез нея наистина успявам да се справя в тежките моменти и да намеря най-правилният начин да изразя себе си и душата, която нося.

Това звучи страхотно. А за какво обичаш да пееш най-много?

Значи (смее се), до момента текстовете ми са винаги за любов и съм си поставила една цел – това да не бъде така. Искам да заложа на други теми, свързани с живота и това, което ни заобикаля. Няма да залагам на политическа тематика обаче (смее се).

Кажи за това, което се случва в момента с теб: за проектите, нови песни, концерти – всичко.

В момента пускаме една поредица от видео сесии, която направихме юли месец. Всъщност това са 4 авторски композиции, които ще влязат в албума, който подготвям. Аражиментите са на страхотните музиканти, които споменах и направихме проекта на една много сладка локация, която мисля, че досега не е използвана за подобни цели – литературен клуб "Перото". Вече пуснахме едното видео и съвсем скоро е ред на следващите 3.

Другото е, че съвсем скоро на 6ти октомври, от 21:00 ч. в София Лайв Клуб имаме концерт с Funky Miracle и австралиецa Даниел Марч, който е от онези редки таланти, които имат трансцедентно качество във всеки един елемент от музиката си.

Нека поговорим сега за това, което се случва в България с музиката. Може ли да наречем всичко бизнес и какво се очаква от един млад музикант днес?

Музикалният бизнес в България е такъв, какъвто е навсякъде. Има изключително много музиканти и артисти, които са извън популярната музика. Съответно не се чуват по телевизията и радиата, но за тях също има поле за изява.

Това, което се случва с популярната музика е същото и тук, и в чужбина. Правят се комерсиални неща, които са обвързани с имидж и с определен външен вид.

А до къде стигат твоите амбиции? Искаш да правиш музика, която да изразява същността ти или да е по-скоро популярна?

Аз мисля, че всеки истински артист се стреми да не е само лице на някакъв продукт, а да участва в неговото създаване и да стигне до повече хора. Моята основна идея е да се опитвам да докосна повече хора, но да го направя с не толкова комерсиална музика. Трябва да има баланс.

Добре, а тъй като си говорим за България, мислиш ли, че тук може да се изкарват пари с некомерсиална музика?

Ако си музикант, ти участваш в различни проекти. Съответно не си плътно с една група, а имаш възможност да се разпростираш на различни сцени. Докато за певиците е много по-трудно, защото ако не правиш комерсиална музика, е почти невъзможно да си изкарваш прехраната.

Тъй като много се забъркахме с комерсите. Мислиш ли, че музиката възпитава по някакъв начин?

Естествено, винаги съм мислила така. Музиката е свързана с лайфстайл, свързана е с живот, с местата, на които ходиш, с хората, които срещаш. Това да си музикант носи отговорност и е свързано с това да налагаш определени ценности.

Мислиш ли, че твоята музика има поле за развитие?

Не знам дали има поле за развитие и има достатъчно фенове или нещата са по-скоро изкуствени. Имам чувството, че в един момент става така, че за хората не е важно какво отиват да слушат, а просто отиват да видят един интересен човек. Някак си имиджа се е превърнал в нещото, което е по-важно, но не мога още да преценя. Със сигурност има аудитория, но не мога да преценя, колко е голяма и какво всъщност я привлича.

Не мислиш ли, че ролята на музиканти като теб, е по-скоро да възпитат слушателя как да разбира музиката им? Ясно е, че на вашите концерти ходят хора с усет и интереси и все пак?

Абсолютно. Имаме такава възпитателна роля и е трудно, защото докосването до медиите е по-сложно.

Това наистина е жалко. А трудно ли е да започнеш от самото начало?

Аз имам чувството, че съм започвала много пъти от самото начало. Това, което е най-важно е човек да има воля и да вярва в това, което прави. Важни са и хората около него, които го заобикалят и имат същите интереси.

Аз съм минала през всякакви начини – от реалити формат до собствено менажиране. Най-хубавият вариант е да си имаш продуцент или компания, която да те развива, но да сте на една вълна.

За финал, какво ти предстои?

За сега пред мен стои издаването на аблума. Много искам да реализирам и няколко български продукта, защото имам музика на български, която още не съм издала, а смятам, че е хубаво това да се случи.