Ларс фон Триер и слабата историческа памет 0

През месец май тази година, по време на филмовия фестивал в Кан, особеният режисьор Ларс фон Триер се пошегува, че разбира Хитлер и дори му симпатизира. Шегата беше ясна, самият той се смя, около него хората се усмихваха. Но няколко часа след това настъпи рязка промяна. Триер беше обвинен, че е нацист и бе изгонен позорно от фестивала. Филмът му "Меланхолия", първоначално фаворит за спечелването на "Златна палма", след този скандал стана ясно на всички, че няма да бъде награден, ако трябва и напук.

Днес чета, че френските власти са помолили датските си колеги да разпитат Триер, за да се установи дали режисьорът е насаждал расова омраза. Освен че тази новина изключително много ме подразни, тя малко ме и притесни. Логичният въпрос, който сама си зададох, бе: "Добре де, ако Ларс фон Триер беше казал, че винаги е симпатизирал на Сталин, щяха ли да последват всички събития, на които станахме свидетели?". Смятам, че тук отговорът е "Не".

Въпреки че от много години се говори за демокрация, СССР не съществува и отвсякъде се прокламира правото на свободното мнение и иразяването му, на практика много неща са си останали същите.

Добре, на всички ни е ясно защо една общност би се обидила на Ларс фон Триер за думите му. Историята е красноречива, а Адолф Хитлер е име, което неизменно носи някакви емоции, винаги когато се спомене. На сериозно. А когато е на шега? Не отмина ли времето, в което хората си разказваха вицове на ухо, за да не ги чуе човек на властта? Или по-скоро тук би трябвало да се замислим - Хитлер ли е най-голямото зло, което познава историята?

Много въпроси, а отговорите не са един или два. Притеснява ме фактът, че двама души, живяли и управлявали по едно и също време, с еднаква политика и начин на работа, са поставени на съвсем различни исторически равнища. Това, разбира се, е резултат от изхода на Втората световна война, в която Германия губи. Вероятно, ако Хитлер бе излязъл победител, то сега Сталин щеше да е забранена дума, руснаците щяха да имат дълбоко заложени комплекси по отношение на евреите, а сърпът и чукът щяха да са символи, стряскащи световните лидери.

А би трябвало историята да бъде разглеждана правдиво, особено след като сега, днес, са минали достатъчно години, нужни за осмисляне и анализиране на миналото. Редно е две тоталитарни фигури като Хитлер и Сталин най-после да бъдат разгледани като такива. И ако говорим за жестокост, то жертвите от управлението на Сталин са повече от жертвите на Хитлер и това е жестоката статистика.

Когато след време някой известен режисьор в Кан се пошегува, че винаги е харесвал Йосиф Висарионович Сталин, би трябвало да последват същите безумни скандали, както при случая с Ларс фон Триер. В противен случай ще се потвърди приказката, че от шегите се обиждат само онези, които нямат чувство за хумор. А аз бих допълнила - и слаба историческа памет.