Кърт Вонегът или сладкото очарование на цинизма

За един безполов аптекар и залязващата сексуалност

   
 
Кърт Вонегът или сладкото очарование на цинизма

На 11 ноември се навършиха 93 години от рождението на великия Вонегът. Трудно мога да да ви опиша достойнствата, които притежава писател, който хем е циничен до изчервяване, хем романтичен до припадък и хем противоречив до безумие...

За пръв път осъзнах колко всъщност цинизмът може да засегне хората през първата ми година в университета. Не защото имам анормално поведение и съм социопат, който не е общувал с хора, а защото съм от едно така наречено "изгубено поколение". Ние се родихме в такова странно, преходно и бурно време, в което моралните принципи и норми нямаха голямо значение. Разбираемо, след време нито им обръщахме внимание, нито ги смятахме за важни. Трудно се обиждахме, трудно мислихме, че някой може да се обиди.

1596664

Та с цинизма и обидата се запознахме на един от първите ми изпити в университета. Бях написал есе и трябваше да го защитавам пред преподавателя. Есето беше за тогавашния "Панаир на книгата", който ежегодно се провежда в НДК. Бях много разочарован от него, защото хората, които го откриваха, на няколко пъти сбъркаха в речта си заслугите на Едисон с тези на Тесла, цитираха грешно писатели - просто бяха дошли, за да ги видят на културно събитие. Тези хора бяха народни представители. Имаше и друго, но не си спомням вече...

В есето, което написах, сравних организаторите на панаира с "безполови аптекари", това е определение на Вонегът от романа "Точният мерник". Още бях писал за конкретната залязваща мъжка сексуалност и борбата за тестостеронен недостиг. Тогава наистина не мислих, че някой може да се обиди. Но за мой лош късмет преподавателят ми се оказа един от организаторите на панаира.

1596665

Не ме скъса на изпита, даже не ми писа ниска оценка, но потресът, който прочетох в очите му, ще си го спомням винаги. Излишно е да споменавам, че не защитавах есето.

Та това беше моето запознаване с цинизма, което впоследствие ми помогна да го намирам навсякъде. Той си царуваше и в университета, и на първата ми работа, и дори в отношенията ми с хората. Стана ми тъжно, че така започна да ми се набива в очите.

При Вонегът обаче е различно, той създава от цинизма едно толкова особено очарование, че те кара да се влюбиш и да се надсмееш над себе си. Защото каквото и да си говорим, самоиронията е най-трудното човешко достойнство.

Няколко вечни и цинични цитата от Кърт Вонегът:

"Историята е поредица от изненади. Тя може само да ни подготви да не бъдем изненадвани отново и отново."

"Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен."

"Живеем на света без цел, ако не успеем да си измислим такава цел. В това съм напълно убеден."

"Няма писател, който да пише добре, без да е в депресия."

"Бедността е сравнително леко заболяване... но безполезността ще убие и силни, и слаби души, и винаги ще убива."

"Ако самоуважението си счупи крак, кракът не може никога да оздравее. Собственикът му трябва да го застреля."

"Зигмунд Фройд казва, че не знае какво искат жените. Аз знам. Искат много хора, с които да си приказват."

" ...толкова е тежко непрекъснато да мислиш в една вселена, която по принцип е лишена от смисъл."

"Най-лошото, което изобщо може да се случи на някого, е никой да не го използва за нищо."

"Носех шише ирландско уиски във формата на училищен звънец."

"Жена ми и аз бяхме загубили бебешката си мазнинка. Това бяха нашите мършави години. Много мършави ветерани и техните мършави жени бяха наши приятели. Струваше ми се, че най-добрите ветерани в Скенектади, хора добродушни, с най-голямо чувство за хумор, ветерани, които най-много мразеха войната, бяха онези, които наистина бяха воювали."

"Прочетох писмото високо на жена си и казах: "Тайна? Боже мой, тайна, за кого?".

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ