Не знам случва ли ви се често да сънувате как някой ви преследва, за да ви убие, че скачате от високо, че неистово ви се иска да извикате, но в съня си нямате глас. На мен ми се случва. Има и по-страшни случаи. Някои приятели казват, че най-големият им кошмар е да сънуват, че тъщата им е превзела спалнята. Още по-страшно е той да се окаже реалност.
Друг вид кошмари са, когато сънувате, че ви разкъсват кучета или че вие самите убивате хора и разхвърляте крайници и вътрешности наляво-надясно като Джак Изкормвача.
Най-често след подобни сънища не мога да заспя. Преброила съм всички овце в стадото, даже и в това на мъжа до мен. Знам точно под какъв ъгъл се отразява уличната лампа в тавана и колко дупки има решетката на вентилатора. Но понякога нищо не помага, за да заспя отново. За сметка на това, на следващия ден просто не мога да стана, а ако и когато стана, ми се доспива още в 12 на обяд. Днес обаче мога вече да спя спокойно, защото разбрах, че не съм ненормална и не съм клиничен случай. За всичко това си имало просто обяснение.
Всички хора сънуват. Доказано е. Просто не всички си спомняме сънищата. Отново четох проучвания и разкази на хора по този въпрос. Интересна зона са сънищата и не съвсем позната. Един от забележителните факти е, че веднага щом се събудиш, помниш не повече от 50% от съня си, а с течение на часовете забравяш все по-голяма част от него. Може да се случи дори да не си спомняш, че си сънувал нещо никога повече.
Сънищата са съвсем нормално явление, проявление на подсъзнанието ни и т.н. Но кошмарите, те са най-неприятни. В скорошно проучване, проведено в Турция и цитирано от Men's Health се казва, че "нощните птици" т.е. хората, които обикновено стоят до късно и им е много трудно да се будят сутрин, има 71% по-голяма вероятност по-често да сънуват кошмари, отколкото "сутрешните" хора. Това са онези, на които не мога да се начудя, но винаги си стават бодри и отпочинали, ако ще да е 5 часа сутринта, и се захващат с всичко с такъв ентусиазъм, че понякога мисля, че са разработка на извънземните.
Също така хората, които стоят до късно вечер (или до рано сутрин, зависи от гледната точка и часа), изпитват много по-големи затруднения да заспят, след като са сънували кошмар, отколкото примерните, които си лягат навреме и още повече – те са много по-уморени през деня, се казва в това изследване, в което 264 мъже и жени доброволно са разказали за кошмарите си.
Най-вероятната причина за това бил стресът. Учените са категорични, че късното лягане се проявява в нарушена взаимовръзка между режима ви на спане и отделянето на хормони, свързани с дневната светлина като кортизол и мелатионин. Учени от университета в Аризона предполагат, че високите нощни нива на стресовия хормон кортизол, могат да нарушат начина, по който мозъкът ви запаметява спомените по време на РЕМ-фазата на съня и карат мозъка да интерпретира тези спомени като напрегнати и ужасяващи сънища.
Значи не сънищата ни са страшни, а страшен е начинът, по който ги усещаме.
За да избегнем кошмарите, е най-добре да взимаме някакви предпазни мерки.
Да намалим стреса – това всички го казват, той е причината за много заболявания и критични състояния, но колко можем да го контролираме е друг въпрос. За тези, които могат, да го контролират!
Да не се храним късно вечер.
Да не гледаме тежки филми преди лягане, като криминални, трилъри или филми на ужасите. За сметка на това комедиите били много полезни преди сън и освен това по официални данни от друго проучване, намаляват стреса за цели 24 часа.
Още по-добре е, ако използваме спалнята само за спане (и секс). Така тялото ни ще знае какво да прави като се настани удобно върху матрака.
Започвам от днес, въпреки че не знам как ще издържа да не си пусна "От местопрестъплението: Маями" в 22:45 например. Струва си да опитам с надеждата, че тази нощ няма да убивам никого и утре няма да ми се доспи в един на обяд.