Кой е бил Желязната маска? 0

Желязната маска е най-известният затворник в историята на Франция. Мистерията около личността на този човек сее истории и легенди до днес.

Всичко започва със смъртта на Желязната маска на 19 ноември 1703 година. Документите разказват за затворник, чието име, както и причината за престоя му в тъмницата, били пазени в строга тайна. Историята постепенно се превръща в легенда и заслуга за това има не друг, а великият Волтер.

Началото:

През далечната 1687 година на 4 септември в едно ръкописно издание се обявява, че офицерът от кралската стража Бенин Доверн дьо Сен-Мар е задържал и отвел по заповед на краля (Луи XIV), един затворник в укреплението на остров Света Маргарита. Изданието пише: "Никой не знае кой е той. Не му е позволено да произнася името си, а ако го каже, е заповядано да бъде убит..."

Историите:

За първи път за този мистериозен заточеник се споменава в книга, издадена в Амстердам през 1745 година - "Тайните мемоари за историята на Персия". Там се казва, че затворникът с маската е не друг, а самият син на краля Луи XIV - граф Вермандоа. Принцът официално е обявен за мъртъв, но всъщност бил заточен.

В книгата пише още, че комендантът се отнасял с най-голямо уважение към затворника с маската, сервирал му лично като взимал подноса от ръцете на слугите още на прага и затова никой от тях не бил виждал лицето на затворника. Веднъж обаче принцът издълбал името си с нож на гърба на една чиния. Слугата, у когото попаднала чинията, бил моментално убит.

Историята става легенда, когато Волтер се заема с нея в книгата "Векът на Луи XIV". Той пръв разказва за една подробност – долната част на маската на затворника била със стоманени пружини, които му позволявали да се храни без да я сваля, и добавя също, че на тъмничарите им било наредено да го убият, ако каже името си. Добавя също, че затворникът имал много привилегии, свирели му в килията и му доставяли бельо от най-фина дантела. При преиздаването на книгата Волтер включва и историята със сребърната чиния, върху която затворникът написал името си и я хвърлил от прозореца на килията си. Намерил я неграмотен рибар, който я отнесъл на коменданта, а последният след като се уверил, че рибарят наистина не може да чете, му казал: "Вървете си, вие сте щастливец, че не умеете да четете."

Това, което малкото историческите факти сочат за Желязната маска: 

Починал е към 10 ч. вечерта и е погребан във вторник (20 ноември) в 4 ч. следобед в гробището Сен Пол.

В регистъра на гробището фигурира следният документ: "На 20 ноември е погребан Маршиоли, около 45-годишен, починал в Бастилията."

Отец Грифе, който е бил в продължение на 9 години свещеник в Бастилията, пише следното: "Споменът за този маскиран затворник е останал дълго в паметта на офицерите, войниците и прислужниците и на известен брой свидетели, които лично са го видели да пресича двора напът за църковната служба. След като е починал, са изгорени всички негови вещи – бельо, дрехи, дюшеци, завивки. Изстъргани и пребоядисани са стените в стаята му, сменени са железните решетки и са заличени всички следи от престоя му там, от страх да не е скрил някакъв знак, който да разкрие самоличността му".

Оттогава до днес има десетки предположения за самоличността на Желязната маска. Една от най-известните теории е, че става въпрос за брата-близнак на Луи XIV, при това първородният син. Тази версия е поддържана от Волтер.

Други споделят мнението, че Желязната маска бил по-малкият близнак, който бил отведен далеч от двореца, за да се попречи на всякакво бъдещо оспорване на трона.

По-крайни предположения са, че под маската се крие мускетарят Д'Артанян, Молиер, незаконният син на Краля, който бил чернокож, чернокожият любовник на Мария Тереза и истинският баща на сина на краля.