Когато просто не ви е ден 0

Със сигурност ви се е случвало да преживявате дни, в които ви се иска да убиете човек. Всъщност – всички хора. Видима причина за това ваше състояние няма. Още от сутринта нещата ви просто не тръгват на добре. Въпреки че сте спали достатъчно, се събуждате все едно цяла нощ ви е газил трактор. Оправяте се криво-ляво, въпреки че изобщо не ви се излиза в мъгливата сутрин. Тръгвате. Подхлъзвате се, спъвате се и направо е цяло чудо, че сте стигнали невредими до спирката или до колата си. Ако ползвате градския транспорт, то със сигурност пред вас преминава точно номера, с който вие се возите. В случай, че сте с автомобил, то, ако не го намерите опожарен, най-вероятно ще откриете липса я на чистачка, я на гума. В най-лекия случай трудно ще запалите.

Както и да е, стигнали сте на работното си място и единственото ви желание е да си направите чаша топло кафе, с което да се спасите. Машината обаче ви показва среден пръст под формата на надпис "Не работи". Преглъщате и това изпитание и си приготвяте гнъсно разтворимо кафе, в което има повече захар и Е-та, отколкото в един кетчуп. Всячески се опитвате да сте учтив с колегите си, но днес, както никога досега, всеки техен жест и реплика "ви бъркат в мозъка", иска ви се да им креснете в лицето, да им лиснете вече изстиващата консистенция от чашата ви, която вероятно ще разяде дрешката им.

Излишно е да споменавам, че работата ви никак не върви. Опитвате се да вършите няколко неща едновременно, за да ви минава по-бързо времето, но нищо не ви се получава. Да, но приближава светлина в тунела – идва времето за обяд. Цяла сутрин сте си визуализирали любимата ви храна от онова скромно бистро, в което готвят превъзходно. Когато им се обаждате обаче се оказва, че онова, вашето най-любимо, точно днес го няма. Почервенявате за секунди, но няма как, трябва да се яде. Поръчвате каквото и да е, а след това го изяждате както и да е. Заситени сте, но само стомашно. Удоволствието от храненето е заменено с поредната гадост в този гаден ден.

"Стегни се и си работи, не се прави на много важен" си повтаряте вие и се мъчите в действителност да свършите някаква работа. Всичко, което се случва обаче, е хаос, разпилени действия и все по-опънати нерви. Колегите ви, които вече са разбрали, че не ви е ден, ви оставят да си се мусите самички, но това не ви пречи да намирате всякакви поводи за изнервяне. Към края на работния ден започвате да си мислите как изобщо не ви се ходи на тренировка, но за сметка на това сте мъкнали екипа си и ако не отидете в залата, ще попаднете в категорията на пълните глупаци. Веднага се сещате обаче, че не е добре и да се приберете у дома си, защото няма нищо за вечеря и ще трябва да готвите. Разумът у вас съвсем резонно ви съветва да не хващате нож във вашето състояние. На кръстопът сте – да се мъчите на тренировка, или да се мъчите в кухнята.

В крайна сметка избирате тренировката. Там все някой ще ви разсмее, а пък и като се поизтощите физически, после (надявате се вие) ще припаднете върху леглото след заслужения душ и ще спите най-пълноценния сън на света. В този момент съдбата се смее безпардонно и резултатите от този неин черен хумор не закъсняват. На тренировката се оказва, че всички онези, с които бихте искали да се срещнете, ги няма, но за сметка на това са дошли адски много неприятни същества. На нервите ви вече може да се изсвири "Motorbreath" на Metallica, а вашето единствено желание е да се приберете у дома, въпреки че само преди два часа изобщо не ви се искаше.

Разбира се, когато се приберете, усещате, че сте сериозно контузени, а топлата вода безследно е изчезнала по старите тръби. Изкъпвате се със студена вода и си лягате с единствената мисъл този скапан ден да свърши. А на сутринта, като с магическа пръчка, вие се събуждате и с радост усещате, че сте друг човек - истинският. И денят ви преминава по съвсем различен начин.

Не знам дали често ви се случва да преживявате подобни дни, но знайте едно – някъде, някой също се чувства тотално смачкан. Така че стиснете зъби и пожалете поне хората около себе си. Защото в противен случай, когато техният отвратителен ден дойде, вие ще сте първият, който ще го отнесе.