Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Как изкарахте на Нова година? Без значение дали е било в голяма компания, били сте няколко приятели или сте празнували само с половинката ви, предполагам, че в близост до вас е имало "умен" телефон, някой таблет или друго устройство, което ви помага да комуникирате с близките си от разстояние, нали?
Засягам една много позната, че даже и вече изтъркана тема, не защото искам да ви кажа нещо ново. А защото искам да кажа, че не е нормално да се събереш с повече от 20 души в една компания, не просто за да посрещнете заедно Нова Година, но и за да се видите, да се забавлявате заедно, да пеете, да танцувате, да се смеете, абе всичко готино, каквото ви хрумне. Обаче се оказва, че повечето от тези неща изискват комуникация между хората и адаптиране в обстановката. Или по-точно да погледнеш кой седи до теб на дългата трапеза, да си поговорите, без значение колко сте близки по принцип - след като сте в една компания, значи все пак ще намерите общи теми. Да вдигнеш глава от телефона си и да погледнеш дали половинката ти не е станала да потанцува под ритмите на музиката... Каква музика?! Ако не сте обърнали внимание дори и на музикалното оформление, замислете се колко сте далеч от случващото се около вас.
Не ме разбирайте погрешно, нямам абсолютно нищо против технологиите, те са страхотно улеснение за всичко – комуникация с близки, начин да пристигнеш на "забито място, което едвам откриваш на картата" т.н. Няма да изреждам предимствата им, всеки е запознат с тях. Но когато става дума за това да се превърнеш в истинско зомби и да забиеш глава над някоя игра на телефона си в продължение на часове, ами не мога да го разбера. Не разбирам как може да предпочетеш играта на телефона или таблета пред това да се забавляваш с приятелите си.
Съществува и още една висша форма на тотално изтрещяване – не да играеш, а да гледаш как друг играе в реално време. Нямам предвид да гледаш през рамото на човека, който играе. Имам предвид да забиеш поглед в собствения си телефон без да ангажираш ръцете си – просто ей така да си седиш и да гледаш как твоето приятелче играе. Отделно играещият е събрал и жива публика около себе си – други зомбита, запознати с умопомрачително интересната игра. Забравих да уточня, че състоянията на зомбиране освен на закуска и късен обяд, могат да преобладават и в разгара на вечерта.
Не знам коя е играта, не съм питала, защото не ме интересува. Сигурна съм, ако поискам, ще разбера. Но в момента, в който няколко души сме станали и танцуваме или се смеем на някоя просташка история, не намирам за необходимо да ангажирам себе си и най-вече хората, които духом се намират в други измерения. Да ви кажа честно, дори и да питам, не знам дали ще получа отговор, тъй като докато въпросът ми достигне до съзнанието на зомбитата, ние ще сме сменили няколко стила танци и от музика от 90-те ще сме преминали в сегашно време.
Знам, че ви звуча все едно съм заровила телефона си вдън земя и не съм го докоснала 3 дни. Не, моят телефон също беше непосредтствено до мен и ми свърши страхотна работа, когато малко след полунощ в новогодишната вечер се обадих на родителите си, на баба и дядо и на близки приятели. С когото не успях да се свържа, му писах безплатни съобщения благодарение на различни приложения на телефона. Използвах го и за аларма, също така да проверя Facebook приятелите си. Даже мислех да кача няколко снимки, но не ми се занимаваше, а и те не бяха нито на пищни трапези, нито на подаръците ми от Дядо Коледа.
Всеки има право сам да избира начина си на забавление, аз пък имам своето право на мнение. Хора, супер тъпо изглеждате, когато се зомбирате над телефоните си в продължение на часове! Тъпо е, когато някой ви потърси с поглед, за да ви попита "абе, спомняш ли си оня път, когато се бяхме събрали и..."...всъщност не може да ви попита нищо, защото не иска да прави усилието да надвика музиката... с музика или без, вие няма да го чуете.
Скоро брат ми попита баба ми как са се забавлявали по нейно време. Тя му отговори така: "Ами как - организираха се различни забави, ама то не е като сега, ние имахме вечерен час и се прибирахме много рано". Да, забавите от времето на бабите ни със сигурност се различават драстично от нашите забави, на които понякога дори не се забавляваме в целия смисъл на думата.
Ами ако имаме вечерен час, тогава ще използваме ли максимално времето за приятелите си? Ще си говорим ли повече, ще се забавляваме ли повече? Да си представим, че същестува място, заведение, както искате го наречете, където ви взимат телефоните на входа и трябва да влезете и да се видите с приятелите си, но да оставите телефона си за няколко часа. Ще изпаднете ли в паника?
Скоро с приятели се бяхме се събрали в една вила и в един момент се оказа, че повечето от нас, а дори може би всички, бяхме забили глави в екраните. Домакинът напълно на шега каза "събирам телефоните на всички". Беше символично "отнемане", но все пак успя да събере устройствата на почти всички и ги остави далеч от нас. Не че нямахме достъп до тях, но всеки път, когато се сещах за телефона си, се замислях дали просто ми се цъка нещо или наистина ми е необходим.
А вие кога за последно останахте без телефона си? Кога за последен път излязохте от вас и на вратата се сетихте, че сте забравили телефона, но си казахте "А... той няма да ми трябва"?
