Какво усещаш, когато умираш?

05.07.2016, 21:00

Хора разказват за миговете на прага между живота и смъртта

   
 
Какво усещаш, когато умираш?

Това е тема, която винаги сме намирали за интересна. Смъртта е финал, до който всеки от нас ще достигне, въпросът е какво ще ни се случи преди това. Ако някои хора се страхуват да умрат, други са любопитни, а трети са безразлични, защото няма как да се избегне.

Множество филми и книги са използвали тази тема, за да се упражняват с епизода "идването на Смъртта". Какво се случва, когато животът ни напуска тялото? Имаме ли душа и къде отива тя? Има ли бяла светлина, а живот на лента?

Ето какво споделят хора, които са били на прага между живота и смъртта. Определено имат какво да ни кажат.

- Усетих тотален мир и спокойствие. Не мога да го опиша с думи. Усетих нещо, а може би някого, който ме водеше с най-чистата и силна любов.

- В мозъка ми се заби лъч, изпълнен със съжаления. Това беше повратна точка.

- След известно време се почувствах все едно съм в много тъмна стая и очите ми започват да свикват с липсата на светлина, защото започнах да виждам някакви форми. Виждах леглото, възглавниците... И едно момиче, което седеше в леглото, на няколко сантиметра от мен. Чух гласа ѝ. Каза ми, че идва от далечна земя, пълна с чудеса и страхотни неща и че аз принадлежа на тази страна.

- Всеки път, когато ми пускаха електрошок, аз се чувствах все едно се будя и казвам някаква смешка на лекарите. После пак заспивах. Нямаше светлини, просто се чувствах като заспал.

- Все едно си лягаш да спиш, когато си супер изморен. Усетих спокойствие и не мислех за нищо. И после стана тъмно.

- Събудих се в пространство, което приличаше на Космоса, но нямаше звезди и светлини. Не се носех в пространството, но просто бях там. Не ми беше топло или студено, не бях гладен или уморен, просто спокойно и неутрално човешко същество. Усещах, че някъде наблизо има любов и светлина, но нямах необходимост да отида там.

- Все едно изключваш телевизор. В един момент всичко си е ок, а в следващия се събуждам заобиколена от лекари.

- Умрях за точно 2 минути. Все едно заспивах, но ми се стори по-спокойно. Усетих, че не трябва да се притеснявам за нищо повече, а в моя случай вече не се чувствах болна.

- В стаята стана мрачно и усетих чувство на спокойствие, все едно щях да заспивам. Не видях нищо добро или лошо, просто празнота.

- В моя случай да си умрял беше като да си заспал. Никаква разлика. Никакви спомени, никакъв задгробен живот, за който да си спомня... Беше точно като сън, много спокойно.

- Тъжно е, че всъщност нищо не усещаш... животът е миризлив и шумен, и забързан, и интересен, и забавен, и цветен, а смъртта - абсолютно нищо.

- В един странен момент чух някой да вика: "Ранди, пичага, ставай веднага, ВЕДНАГА!" и после някой ме удари по каската. Когато си отворих очите, видях брат ми да клечи до мен. Което е странно, защото брат ми е мъртъв от няколко години. Не можех да си събера мислите, за да му кажа нещо, затова просто го гледах. Единственото друго, което си спомням, е, че си погледна часовника и каза нещо като: "Скоро ще са тук" и после си тръгна.

- Нямаше черно, нямаше спомени за близки, които са умрели, нямаше съобщения от Онзи свят. Нищо.

- Не видях живота си на лента, но ми излезе спомен от един ден миналата година, в който си играех със сина ми на една поляна. Не се бях сещала за този миг, но тогава го видях ясно като бял ден. Звучеше смях. Беше най-живият спомен, който някога съм преживявала.

- Помня мрак, но не помня къде бях. Все едно бях стъпил върху някакви плочи, които се осветяват, само когато стъпя на тях. Видях нещо в далечината и тръгнах към него. Оказа се, че е най-добрият ми приятел, който лежеше мъртъв на една платформа. Прегърнах го и му виках да остане с мен. Той бавно ме отблъсна и ми каза, че е ок, но аз не мога да остана.

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ