Какво си признават лекарите 0

Свикнали сме да смятаме, че лекарите едва ли не са ни длъжни за нещо. Да, те са избрали професия, която пряко служи на хората, но това не означава, че са задължени по някакъв начин да се държат добре с нас или да търпят неприятните ни физиономии. Защото и те са хора. И те се раболяват, и те изневеряват, и те имат кофти дни, но ако си го изкарат върху нас, ние се смятаме едва ли не за жертви.

Смятаме, че е крайно време всички ние да осъзнаем, че лекарят е професионалист, а не наш слуга. Лекар е човек, който е избрал да помага на другите хора и дори само заради този факт трябва да имаме повече уважение към тази професия.

Днес ще ви покажем няколко лекарски признания, които може би изцяло ще променят начина, по който гледате на тези хора.

------------------

Избрах да стана доктор, за да работя в частна клиника и да изкарвам добри пари.

Да си лекар всъщност е кофти. Знам от какви болести би могло да се разболее бъдещото ми дете и това ме кара да си мисля, че просто никога не трябва да забременявам.

Аз съм лекар и съм трениран да бъда с физиономия, която ме прави да изглеждам загрижен, въпреки че всъщност не съм.

Като хирург искам да кажа, че адски много аз и моите колеги се ядосваме, когато ви спасим живота и вие благодарите не на нас, а на Господ.

Изключително много се дразня, когато пациентите идват в кабинета ми, без дори да са си взели един душ, а трябва да им направя преглед на простата например.

Ако още един човек каже, че ваксините причиняват аутизъм, ще полудея. В ерата на Google е много трудно да си лекар.

Понякога се възбуждам, ако преглеждам някоя готина пациентка.

Станах лекарка, защото си мислех, че ще ми се случват неща като в "Анатомията на Грей". Сгреших. Още по-зле е.

Да си лекар е много трудно. Пациентите са хипохондрици, които вярват повече на писанията по форумите. Аз просто исках да помагам на хората, а те са враждебни към мен.

Понякога лъжа каква ми е професията, защото не искам хората да се държат с мен добре, само защото съм лекар.