Какво е да си селска пръчка в чист вид 0

Често си мисля, че след 30-годишна възраст, малко са нещата, които могат да ме изненадат, стреснат, възмутят. И в момента, в който си го помисля, разбира се, по старата рецепта на живота, се случва нещо, което точно ме изненадва, стресва и възмущава. 

Селските пръчки, хора, са тези, които винаги могат да ме възмутят. С една такава трябваше да се сблъскам наскоро и то не точно с нея, а с проявите ѝ на ужасен кретенизъм.

Тя, селската пръчка, притежава това качество. С това определение закичвам (без извинение) всички пачички, които изобщо не е задължително да идват от село, може да идват и от големия или не чак така големия град, да са виждали светлините на Рим, Ню Йорк, Берлин, Прага, Париж и много други, но в себе си остават гнили круши без нормално отношение към човека и света. Момичета, които си мислят, че с една определена доза силикон и нацупени устни ще си наваксат цялото време, прекарано по кафенета, вместо в четене на книги, които си мислят, че мъже с портфейли ще ги компенсират за прекараното време под скалпела и натъпканите с разни вещества джуки.

Да изглеждат както искат. Проблемът не е в това, а по-скоро, че този тип външен вид в много случаи е свързан и с определен вид поведение, което не е допустимо.

Конкретно

Миналата седмица ходих на събиране на випуска - 15 години по-късно. Цялата организация за събитието беше повече от половин година. Ако сте ходили на такива сбирки, знаете за процедурите - събиране на пари, търсене на място, което да събере един голям випуск от над 100 души, избиране на меню, ангажиране на DJ, фотограф, покани на учители и много други неща. Та, за да стане възможна цялата тази забава, се иска всички участници да бъдат достатъчно съобразителни, като едни нормални 33-годишни хора, и достатъчно добросъвестни да направят две прости неща: А. Да потвърдят присъствие и Б. Да си платят куверта.

Случката

Пристига въпросната селска пръчка, без да е дала пари, без да е уведомила никого за своето присъствие, прави мини сцена в стил "Защо няма къде да седна", след което открадва порцията на своя съученичка и се черпи за сметка на целия випуск.

Защо пък съм чак толкова възмутена? Не мога ли да почерпя момичето с едно пиле на грил (което изглежда като нея) и салата с магданоз. Мога, всички можем, но не ви ли писна около вас да се промъкват нагли хора, тип дребни хищници, за които правилата не важат, които винаги намират начин да се натикат и то да го направят с чутовно самочувствие, които шокират със своето безочие така че те карат ти да се чувстваш виновен и да сведеш глава.

Истината е, че изобщо не е резонно да се възмущавам толкова, това е история стара като света и дори описана много умело в едно чудесно парче на Подуене блус бенд:

Храстът казал на дървото

слез и ниско залегни

виждаш, буря се задава 

тук до мен и ти се наведи.

Ще преживеем дружно с тебе, братко.

Ще се скатаем от вятърът студен.

Ще оцелеем сладко сладко.

Ден след ден.

....

И така животът продължава

вечният си мъдър кръговрат,

някой постоянно оцелява,

защото други срещу бурята стърчат.

Ден след ден.

Ден след ден.

Само да отбележа, не че това ще промени нещо, но на хората-дървета им писна от хората-храсти и е крайно време бурените под формата на селски пръчки да бъдат поне малко окастрени.