Днес ще си направим една екскурзия до най-студеното, населено от хора място на Земята - Якутия. По-специално ще отидем до село Оймяком, заслужено спечелило си прозвището "северен полюс на студа". Най-ниската измерена температура там е -79°С през 1963 година. Има и неофициални данни от 1916 година, според които най-ниската измерена температура е -82°С.
За да отидем в село Оймяком, трябва да тръгнем към североизточната част на Сибир - най-големият регион в състава на Руската федерация. С няколко думи: населението на Якутия съставлява около 950 000 души към 2002 година, средната температура през януари е -35,6°С, а през юли +14,5°С. Сред полезните изкопаеми от икономическо значение имат находищата на диаманти, злато, каменни и антрацитни въглища, железни руди, природен газ, олово, волфрам, полиметални руди, живак, антимон, апатити. Все пак Якутия е останала по-известна с позиционираните там, в миналото, лагери на смъртта ГУЛАГ.
Село Оймяком се намира на левия бряг на река Индигирка. Името на селото означава "незамръзваща вода", поради термалния извор, който пречи на водата да замръзне, въпреки екстремно ниските температури. Населението на селото е около 420 души и по това време ще ни бъде доста светличко, защото продължителността на деня варира от 3 часа, а през декември - до 21 часа.
Ще се запитате що за хора биха живели тук. Просто е, една част са били принудително изпращани преди години поради многобройните природни залежи на територията, а други винаги са живели тук.
Селото се намира на два дни път от столицата на Якутия и през зимата е почти невъзможно да се прекоси пътят, защото продължителното возене в колата практически е невъзможно - просто ще умрете. Затова има създадени контролни бункери, които имат ролята и на бензиностанции, в които задължително трябва да стигнете и да се стоплите - както казахме, иначе ще умрете.
Въпросът идва с хората, които живеят на тези контролни пунктове, защото работата на такова отдалечено от света място води до депресии и много често до самоубийства. Затова законът за работата на тези места в Якутия е седмица работиш, две почиваш.
Ако си мислите, че това е работа мечта, си помислете за седмица в бункер, без телефон, интернет - никаква връзка с останалия свят и мраз от -35,6°С.
А сега да разгледаме:
Главното, с което се издържат хората в селото, е лов и риболов
В селото има само един магазин и липсата на стоки в него е немислима
Всяка сутрин се карат нови въглища и се изнася пепелта в местния ТЕЦ
Дървата са най-продаваната стока на това място
Фермерът Николай затваря кравите си в отопляемия обор
Тоалетната на селската бензиностанция
Село Оймяком на разсъмване