Искрени признания от глухи хора 0

Глухите хора също имат право на глас. Не ни се случва често да общуваме с тях, но можем, поне за малко, да влезем в техния свят и да видим какво им се върти в главите. Прочетете какво споделят те.

Аз съм глух и най-лошото е, че хората се подиграват с начина, по който говоря.

Понякога се уморявам, че хората забелязват преди всичко, че съм глух, а не това какъв човек съм.

Глух съм, не е заразно, затова престанете да се държите все едно е.

Глух съм, но ако имах шанс да си върна слуха, нямаше да го направя.

Хора, глух съм, но не съм глупав. Това че ушите ми не работят, не значи, че и мозъкът ми не работи. Престанете да ме питате дали имам глас в главата. Да, мога да мисля.

Глухотата много ме притеснява. Страх ме е, че ще си остана сама заради нея.

Глуха съм, но имам слухов апарат. Понякога, ако ме сваля някой, който не харесвам, просто се преструвам, че не го чувам.

Глух съм, но се ядосвам, когато хората ми говорят като на 2-годишен.

Аз съм глух. Това че крещите не значи, че ви чувам по добре, просто вие изглеждате глупаво.

Глух съм, имам кохлеарен имплант и съм ходила години на терапия за речта, но все още се чувствам по-удобно да говоря с жестове, отколкото да ползвам гласа си.

Ненавиждам, че хората ме мислят за глупав, защото се гордея, че съм глух. Чуващите никога не могат да ни разберат.

Когато кажа на някой, че съм глуха, те ми казват, че съжаляват. Мразя това. Не сте ме създали вие, така че няма какво да съжалявате. Такава съм и съм щастлива.