Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Странно, нали? Какво пък общо имат президентските и изборите за местна власт в България с Америка? Може би нищо, а може би – много.
Тя и политиката, както и целият ни начин на живот си станаха американски. Не само че доволно си хапваме McDonalds's и KFC (и аз ги консумирам, изобщо не съм изключение), живеем в света на кока-кола и Мики Маус, wonderbra, sometimes war1, но вече и лидерите, които (уж) си избираме са по американски модел. Дали говоря глупости. Сигурно?
Обаче последните избори, които обхванаха цялата страна, а и българските общности извън страната вчера, провокират в мен странни асоциации.
Петър Стоянов
Беше и вероятно дълго ще бъде сочен като пример за "истинско опровержение на социологията", според думите на следващия "голям" Георги Първанов. Не съм сигурна дали беше, защото открито и ясно заяви "Аз съм седесар.", дали беше защото прочете "Докладът" на разузнаването, който уличава тогавашния кандидат за президент Богомил Бонев във връзки със съмнителни лица, или беше защото по време на предизборната си кампания излезе на сцената с китара и пя песни на The Beatles. А българите не бяхме готови за това. (Готови бяхме за друг вид музика, която и до днес взривява стадионите и площадите преди всякакви избори - местни, президентски, парламентарни. И нито една партия не прави изключение.) Това своеволие на Стоянов бе сочено като типично поведение на американски кандидат-президент, а България не е Америка, нали?
Бил Клинтън - един американски президент
Пак по време на управлението на Петър Стоянов, Бил Клинтън – един от най-скандалните американски президенти, дойде на официално посещение в България. Годината бе 1999-та и в обръщението си към нас – българския народ, Клинтън ни посече с думите: "Всички вие знаете знаменитата фраза на монаха Паисий: "О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин".
От какво се срамуваме наистина? От това, че имаме история, но не знаем как да я пазим и я променяме вече не с всяко поколение, а с всяко управление. От това, че сме на пъпа на Европа, но винаги сме се чувствали по-близо до задника. От това, че сме били прецакани след края на всяка война. От това, че от 22 години изборът ни е винаги на принципа "да изберем по-малкото зло". Но моля ви, за Бога, не питайте Стефан Данаилов от какво се срамува. Вече много добре разбрахме. Просто ако през 1999-та или 2001-ва година не сме били готови за американския президентски модел, то сега май сме.
Как иначе да си обясним все по-силното присъствие в политиката на актьори, музиканти и всякакви артистични представители, пък били те и от БСП. От една страна това изобщо не е необяснимо – те са популярни хора и е нормално да увличат "масите" (някои и столовете) след себе си. Стефан Данаилов е повече от красноречив пример. От секс символ се превърна в министър на културата в периода 2005-2009 г., а сега е кандидат за вице-президент.
Светльо Витков – музикант и фронмен на бандата "Хиподил" - също кандидат за президент на настоящите избори. И докато много хора гледаха на кандидатурата и на цялата му кампания с насмешка, то той успя да събере около 1,4% от вота на българите (до момента), оставяйки след себе си кандидати като Красимир Каракачанов, Мария Капон, Алексей Петров и други.
Все по-близо сме, така че не се отказвайте. We are all living in Amerika. Amerika is wunderbar.2
Ако не намирате логика в написаното, грешката не е във вас. Аз просто съм политически луда.
1 Цитат от песента на Rammstein - "Amerika"
2 Пак там
