Защо мъжете са по-агресивни от жените 2

Добре известно е, че мъжете са по-агресивни от жените. Представители на силния пол извършват 90% от убийствата в световен мащаб и започват всички войни. Но защо? В скорошна статия, поместена в уважавано научно издание, се твърди, че еволюцията е направила мъжете войни. По-конкретно авторите твърдят, че мъжете са биологически програмирани да правят съюзи и да насочват агресията си към съседите. Те правели това, за да спечелят жени или чрез сила, или чрез ресурси, които да ги направят по-желани. Във войнската теория има някакъв смисъл, защото тя донякъде обяснява мъжката агресия, но е базирана на малко свободна интерпретация на науката. Има и други исторически предпоставки, които могат да дадат обяснения в тази посока.

Историческата обосновка на мъжкото насилие не изключва чисто биологичните фактори, но не им придава първостепенна важност, защото генетичните дадености на мъжете и жените не са много различни. Трябва да се вземе предвид, че мъжете са по-силни физически от жените, но и двата пола имат еднакво силно желание да притежават различни ресурси. В ловно-събираческите общества по-голямата сила не давала доминация на мъжете, защото те зависели от храната, която събирали жените.

Нещата се променили, когато хората навлезли в етапа на животновъдството и земеделието. Мъжете получили преимущество, защото можели да работят с по-тежки сечива и да се справят с по-едри животни, които станали централни в изхранването. По този начин мъжете се превърнали в основен източник на продоволствия, а жените започнали да зависят от тях.

Това е моментът, когато те се обособили като силен пол и започнали да упражняват влияние над противоположния, да го възприемат като завоевание, да контролират размените на стоки и еднолично да управляват социалните групи. След като мъжките индивиди получили властта, условно казано, те били готови на всичко да я задържат. Поради тази причина бяха нужни две световни войни и постиндустриална икономика, за да могат жените да получат равни права с мъжете.

Историческият поглед може да ни помогне да си обясним защо мъжете са по-агресивни от жените. Представителите на силния пол, които имат някаква власт, са готови да ся бият, за да я запазят, а тези, които са в неизгодно положение, ще направят всичко възможно да променят статуквото. С тези предположения можем лесно да заобиколим теориите за мъжа войн, лансирани от Мелиса МакДоналд, Карлос Наварейт и Марк Ван Дайк в тяхната последна статия "Философски дискусии върху монархическото общество" (Philosophical Transactions of the Royal Society). Тримата твърдят, че мъжкото насилие е естествено и неизбежно, но всичките им доводи могат да бъдат обяснени с простия факт, че икономическото развитие е дало на мъжете позицията на силния.

В теорията за войнстващите мъже се твърди, че мъжете предпочитат да завоюват чуждестранни жени, но за това няма практически доказателства. Идеалът на западния свят за жена е Барби (която напълно се припокрива с представата за западна жена). Не е вярно и че жените предпочитат космати мачо типове пред леко женствените и нежни мъже, защото ако това беше така, не Дейвид Бауи, а Рамбо щеше да е всепризнат секс символ. Освен това, ако теорията за мъжете завоеватели беше истина, жените щяха да се страхуват от чуждестранни мъже, а всъщност те са много силно привлечени от тях.

Предположението, че мъжете са водили битки помежду си от зората на човечеството наскоро беше поставено под съмнение и защото антрополози откриха, че първобитните общества са обитавали територии прекалено далече една от друга, за да имат какъвто и да е контакт и повод за войни. Не е вярно и това, че войната е заложена в стремежа за повече възпроизвеждане при мъжете, защото една война може направи всякакво възпроизвеждане невъзможно.

Продължаването на рода от биологична гледна точка би било много по-лесно, ако мъжете останат да отглеждат децата си и да се грижат за семейството си, а не хукват да се бият на другия край на света. Твърди се също, че мъжете са агресивни, защото те, за разлика от жените, са полигамни и се стремят към повече от един партньор, но теорията на видовете показва, че в природата няма предпоставка за подобни твърдения и че при повече примати и двата пола се стремят към повече от един партньор с цел генетично разообразие.

Социалната история обяснява мъжката агресия с факта, че мъжете са взели първенството, благодарение на физическата си сила, което води до ожесточени сблъсъци между тях и подтискане на жените. Тук става дума за културно-социални различия между половете, не за генетична предпоставка. С увеличаването на икономическата сила на жените, мъжете започват да се отнасят с тях като с равни. Възрастовата разликата между двойките в ползва на мъжа намалява и насилието върху жени изчезва или се осъжда много остро. От друга страна жени като Маргарет Тачър и Кондолиза Райс пък често пъти дават признаци на сериозна агресия, което е доказателство, че властта, а не полът води до враждебност.

За да се намали насилието при мъжете, не е нужно те да се препрограмират, което е логичното решение, ако следваме войнската теория. Нито пък, ако овластим до крайност жените, ще променим нещо. Така домашното насилие по посока мъж – жена няма да се намали, а просто ще смени посоката си, защото агресорът е не този с по-големи мускули, а с повече власт. Войните също не биха намалели, ако жените поемат управлението изцяло, защото световното господство е еднакво изкушение за двата пола.

В крайна сметка насилието е сложен проблем, който не може да бъде обяснен просто с биологична предпоставка. То не е диагноза на пола и за него няма физическо лекарство. От друга стана обаче фактори като политическа нестабилност, свръхпопулация и икономическо неравенство неизменно са пораждали насилие в огромни размери. Разбира се, мъжете все още държат голяма част от властта в света, затова не е чудно, че продължават да са основният източник на агресия (въпреки това 43% от атентаторите-камикадзе са жени). Зад всичко това обаче стоят исторически, политически и икономически, а не биологични причини.

Източник: my.psychologytoday