Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Известен с прякора си Попай, Джон Хайро Велазкез започва да работи за Пабло Ескобар когато е на 17 години. Тогава той напуска полицейското училище и става бодигард на една от любовниците на легендарния наркотрафикант. Но когато тяхната връзка приключва, Попай остава на служба при Пабло като един от личните му наемни убийци.
В изключително рядко интервю за Mirror, Велазкез разказва как е убивал в знак на вярност към шефа си. По негови думи той е бил пряко отговорен за смъртта на над 300 души, а отделно е помагал за организирането на още 3000 убийства. Също така е планирал над 200 атентата с експлодиращи автомобили по време на войната на Меделинския картел с конкурентите и Колумбийското правителство. Попай признава, че е бил отговорен за много високопрофилни отвличания, включително това на главния прокурор Карлос Мауро Хойос.
"Аз бях професионален убиец. Не изпитвах никакви угризения, срам или тъга, когато отнемах животи. Това беше моята работа - да изпълнявам поръчките на Дон Пабло.", разказва Велазкез. "Убиването беше лесно, защото ние бяхме във война. Те убиваха семейството, приятелите и колегите ми. Изгаряха ги живи или ги качваха на хеликоптери, за да ги хвърлят от 1000 метра височина."
"Когато за първи път срещнах Ескобар, беше все едно бях видял Бог. Той имаше невероятно присъствие и около него сякаш витаеше някаква аура.", спомня си той. "Когато го погледнах в очите, вече знаех, че съм готов да умра за него."
Велазкез се предава на властите през 1992 г. - една година преди смъртта на Ескобар. Той прекарва 22 години в затвора за убийството на президентския кандидат Луис Карлос Галан през 1989 г., като това е единственото престъпление, за което е осъден. След като е пуснат на свобода през 2014 г., той живее спокоен живот и макар и да изпитва леки угризения за жертвите си, твърди, че всички те са били "жертви на войната".
"Вече съм покаял и променил се човек. Опитвам се да се реинтегрирам в обществото. Все още съм способен да убивам, но се надявам никога повече да не ми се налага да го правя.", завършва Попай.
