Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Казват, че войната личи не само по разрушенията. Тя се отразявала и в очите на хората, които са я видели, преживели и участвали в нея. Така казват, аз не знам. Радвам се, че не съм преживявала война и се надявам никога да не ми се случи. Но от край време сякаш в поне една точка на света се води някаква война. Дали ще е за независимост, дали ще е религиозна или пък чисто окупаторска, с цел придобиване на някакви блага, няма значение. Убийства, разрушения, гаври и мъчения – подобни неща са ежедневие за една воюваща страна.
Хората, които воюват, често го правят, защото такава им е работата. Така им е наредено, за това им плащат. И винаги съм си мислела, че няма как участниците в сражения да не се променят по някакъв начин. Преди няколко дни попаднах на едни снимки, наглед обикновени, черно-бели портретни фотоси на някакви мъже. Направи ми впечатление, че са в крупен план, но не разбирах смисъла им. И тогава прочетох какво е написала фотографката Клер Фелиси. Оказа се, че това са холандски морски пехотинци, изпратени на мисия в Афганистан. Млади, пълни с ентусиазъм и определени очаквания, момчетата отиват на място, на което ще бъдат в постоянна бойна готовност. Там обаче се сблъскват с болката, тъгата, смъртта. Отпечатват ли се по някакъв начин нещата, които са видели, върху лицата им? Фотографката решава да направи експеримент. Тя снима лицата на войниците преди, по време на и след мисията, на която са изпратени. Резултатите са покъртителни.
Може и да сте чували за ефекта на Кулешов. Това е руски режисьор, развил идеята за монтажа на кадри, нямащи нищо общо помежду си. Първоначално способът е бил използван от Мак Сенет за постигането на комичен ефект, но през XX в. Лев Кулешов го доразвива. Той избира неутрален крупен план на актьора Иван Мозжухин и го монтира последователно до кадър с чиния със супа, ковчег и играещо дете. Зрителите, които си нямали и идея, че участват в експеримент, били удивени от актьорското майсторство на Мозжухин, който, според тях, демонстрирал невероятни умения за предаване на емоции – в случая глад, тъга и бащинска загриженост.
При снимките на Клер Фелиси, подредени в хронологична последователност, сякаш ясно си личат следите на войната. На първите снимки войниците са ведри, вероятно развълнувани от предстоящите събития в техния живот. На вторите фотоси са заснети по време на мисията им и лицата им са загрубели. А на третите – бръчките са по-дълбоки, очите по-замислени, а следите от усмивките са останали в Афганистан.
Дали е въпрос на внушение или следите са видими? Не знам дали и вие ще откриете промяната в тези смели момчета, но съм сигурна, че такава неизменно настъпва у всеки, участващ в една зловеща война, бил той войник или цивилен гражданин, независимо дали е заснет или не. Разгледайте останалите снимки на войниците в нашата галерия.
