Забравеният Павел Вежинов 0

Никога няма да забравя как за първи път открих Вежинов. Беше една мразовита зимна нощ през декември, пътувах с бързия влак от София към Карлово. Купето беше празно, а в него имаше забравена книга - старо издание, доста измачкано. Уви, това беше сборник с повестите на Павел Вежинов от 1982 година.

Зачетох се и се влюбих. Осъзнах, че този голям човек е намерил онова нещо, което стои между мистиката, самотата и смъртта. Това, което прочетох онази нощ във влака запомних завинаги: "...това е човекът - мислех си аз. - Човекът, омесен от кал, езерна вода и облаци. Каквито и да са пропорциите, тая смес навярно ще остане вечна".

Запознайте се с Вежинов.

Вежинов е роден на 9 ноември 1914 година в София под името Никола Гугов, име, което днес съществува само в енциклопедиите.

Започва да учи в Първа мъжка гимназия в София. Казва, че още на девет е прочел "Дон Кихот", увлякла го като приключенска история. Заради левите си възгледи бъдещият писател е изключен в последния клас от всички гимназии в България. 

След изключването участва в демонстрации, арестуват го седем пъти. От 1938 до 1944 г. следва философия в Софийския университет. Подвизава се в литературната компания на Челкаш, Богомил Райнов, Валери Петров, Александър Вутимски. Събират се в популярни кафенета като "Цар Освободител", "Стара Копривщица", "Петте кьошета" и други.

Писателят има четири брака и три развода, тогава на това не се е гледало с добро око. С първата му съпруга, Марина, се разделят още през 40-те години. Виолета е втората му съпруга. Срещат се в тогавашния клуб на културните дейци, тя била студентка в Художествената академия. След време се срещнали отново и скоро сключили брак. Липсата на бохемска нагласа и нощният живот на Вежинов накарали Виолета да подаде молба за развод. Те остават добри приятели.

Третият брак на Вежинов е с аранжьорката на витрини Поли. Тя умира, падайки през прозорец на апартамента си. Последната съпруга, Нина, е двайсетина години по-млада от писателя, който тогава е във вихъра на славата.

Интересна случка от онова време е как Вежинов попаднал в ареста. Някой "доброжелател" подхвърлил на двама милиционери, че "оня" се представя за Павел Вежинов и е опасен и задължително трябва да бъде арестуван. Когато ченгета поискали паспорта на Вежинов, прочели името Никола Делчев Гугов. Колкото и да им обяснявал, че Вежинов е псевдоним, не му повярвали...

Вежинов е човек на живота, пие, пуши и се забавлява по цяла нощ, а когато се прибере, без да спи, започва да пише. Умира внезапно, без да се е оплаква, един пламенен живот изгаснал изведнъж. 

Сега в училищата е включена само новелата му "В един есенен ден по шосето", написана през 1967 година.

Няколко от вечните му мисли:

1. От "Измерения"

 "Не може да бъде дълбоко и силно това, което без срам се показва."

"Достойнството. Някога тая дума е обяснявала всичко, даже бездумието. Но сега става все по-евтина и по-евтина. Мнозина я смятат за наивност, за незряло мислене, за робуване на химери. А всъщност това е, може би, костната система на човешката нравственост."

2. От "Нощем с белите коне" 

 "Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея. Така поне на човек му остава шансът на случайното разминаване."

"Разумът все пак намира някакъв начин да се бори със злото. Колкото и да е силно. Но чувствата не могат, те просто умират..."

"Ще дойде време и ще разбереш, че знанието не е всичко – каза някак тихо и без желание вуйчо му. А понякога даже може да пречи. Като гората, която пречи да видиш дървото."

"Истинският учен трябва да напредва по-солидно и бавно. Трябва по-малко да вярва и повече да се съмнява. И по-добре е мъничко да заеква, отколкото да говори съвсем гладко и хубаво."

"Не е вярно, че вещите убиват хората – мислеше той. – Всъщност човек загрозява вещите със своята алчност за притежание."

"Животът е по-силен от всичко, а песните може би са по-силни и от живота."

"Дори адът е по-добър от пустотата и нищото и болката е за предпочитане пред вледеняващата безчувственост."

"Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота."

"Човек може да излъже себе си, да излъже друг. Но няма как да излъже съдбата. Та съдбата затова е съдба."

"Всъщност всичко е съзнание и всичко е подсъзнание, зависи каква врата ще отвориш."

"Хората не могат да живеят сами, това е всичко! Те се страхуват от самотата повече, отколкото от смъртта."

"Обикновено тъй става в живота, човек налита като сляп само върху бедите."

"Ум е нужен само на тоя, който не притежава всички възможности. Нужен му е, за да подбере една от вероятностите като най-възможна истина... А защо е нужно това на природата?... Тя си проверява всички възможности и тогава взима решение."

3. От "Бариерата" 

"Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават нищожни и дребни като тях, както и да се пребоядисват. Парите нямат свое лице и свой образ, стават като човека, който ги носи. Има мръсни пари, има нищожни пари, има жалки пари. А има и пари, които не струват нищо, и с тях нищо не можеш да купиш. Това са стиснатите пари."

"...това е човекът - мислех си аз. - Човекът, омесен от кал, езерна вода и облаци. Каквито и да са пропорциите, тая смес навярно ще остане вечна."